Културна революция: Разлика между версии

'''Великата пролетарска културна революция''' (на [[китайски език|обикновен китайски]]: 无产阶级文化大革命; на традиционен китайски: 無產階級文化大革命; на [[пинин]]: ''wúchǎn jiējí wénhuà dà gémìng''; обикновено съкратена като 文化大革命; и известна просто като 文革 - '''Културната революция''') е термин, с който се обозначава масова кампания в [[КНР|Китайската народна република]], организирана от комунистическия партиен лидер [[Мао ЦзедунДзъдун]] от [[1966]] до октомври [[1976]] г., насочена срещу партийни служители и интелектуалци, които Мао и неговите последователи обвиняват в [[предателство]] на революционните идеали и по неговите думи стават поддръжници и проводници на капитализма. Този период се характеризира с крайна политизация във всички области на живота в [[град]]овете, съпроводена с безпорядък в действията на студенти и работници от по-ниските слоеве на обществото, [[хаос]] в партийното ръководство, засилен [[терор]] на всички нива в страната и и политически катаклизъм, придружен от многобройни епизоди на [[насилие]]. През този период [[Култ към личността|култът към личността на Мао]] достига огромни размери.

Този процес обикаля страната, оказва въздействие и върху селските райони, разпространява се върху работническата класа и накрая сред войниците от [[армия]]та като води до образуването на народните комитети на работници, войници и партийни кадри, които функционират като органи с двойна власт в различните задачи на администрацията и правителството. Мао ги поставя под ръководството на партията. Това положение продължава до [[1976]] г., когато с помощта на [[военен преврат]] начело с [[Дън Сяопин]], и с тежки репресии, се възстановява властта на фракцията, водена от него, за да се пристъпи към арестуването на Бандата на четиримата и връщане към статуквото, предприемане на промени в [[икономика]]та, под формата на социализъм с пазарни характеристики и наченки на капиталистическа пазарна икономика.

Според обичайното тълкуване, което обикновено се разпространява в западните медии, в основата на Културната революция е борбата за власт, стремежът на Мао Цзедун да си възвърне ръководството, подкрепен от амбициите на други членове на партията, като съпругата му [[ЦзянДзян Цин]] и [[Лин Бяо]], главнокомандващ в армията. Целта е отнемане на политическата власт от Лиу Лиу Шаоци - държавен глава, и Дън Сяопин - генерален секретар на партията. Въпреки че Културната революция завършва с IX конгрес на Комунистическата партия на Китай през април 1969 г., когато Мао обявява официалния ѝ край. Макар че през последвалите години положението е до известна степен спокойно, по-значителен политически обрат е постигнат едва през [[1976]], след смъртта на Мао, когато във вътрешните борби в Китайската комунистическа партия надделява групата около [[Дън Сяопин]] и е арестувана [[банда на четиримата|бандата на четиримата]], фракция, водена от ЦзянДзян Цин.

В действителност тя представлява радикализация на китайската революция, оглавявана от [[Банда на четиримата|Бандата на четиримата]]. Използва масова мобилизация на студенти ([[хунвейбин]]и), за да се дискредитира дясното про-капиталистическо крило, водено от [[Лиу Шаоци]], [[Дън Сяопин]] и [[Пен ЧженДжен]]. Хунвейбините са групи от млади хора, в много случаи едва тийнейджъри, които в организирани революционни комитети, атакуват всички онези, които са обвинени в нелоялност към режима и политическата фигура на Мао Цзедун. Културната революция позволява на последния да си възвърне политическата власт, от която е отстранен след провала на [[Големият скок напред]].