Мехмед I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 33:
Докато Мехмед воюва в Европа, през юни 1413 година емирът на Караман обсажда османската столица Бурса. Обсадата продължава до края на юли, когато там се връща Мехмед с основните си войски и с тялото на победения си брат Муса. През следващите месеци Мехмед урежда отношенията си с повечето от своите християнски съседи, като потвърждава подписания от Сюлейман Челеби [[Галиполски договор]] и им прави някои отстъпки. В Анадола емирите на Айдън, Гермиян и Ментеше се признават за негови васали.{{hrf|Имбър|2000|112-114}}
За разлика от [[Мануил II Палеолог]] и Стефан Лазаревич, венецианците не успяват да постигнат бързо мирно споразумение с Мехмед и отношенията им остават напрегнати. През юли 1414 година османска ескадра напада [[Негропонте]] и [[Бодоница]], а османския флот в Галиполи застрашава венецианските владения в [[Егейско море]]. Въпреки сключения мир, Мануил освобождава и изпраща срещу Мехмед Сюлеймановия син Орхан, който събира войски в [[Карнобат]], но е победен от Мехмед при [[Ямбол]] и е ослепен.{{hrf|Имбър|2000|114-115}}
В началото на лятото на 1415 година Мехмед, заедно с войски на васалните Гермиян и Синоп, провежда успешен поход срещу Караман, след който завзема [[Бейшехир]], стария [[Хамидски бейлик]] и може би [[Сиврихисар]]. След това той се насочва на запад срещу емира на [[Айдън]] [[Джунейд]], който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на [[Измир]]. След десетдневна обсада Мехмед превзема Измир и отнема владенията на Джунейд — Айдън и [[Сарухан]] - за управител на които е назначен [[Александър Шишман|Искендер бей]], синът на последния търновски цар [[Иван Шишман]]. Самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на [[Никопол]].{{hrf|Имбър|2000|116-118}}
| |||