Австрийско приморие: Разлика между версии

[[Image:AustrianLittoralLocationMap.GIF|thumbмини|300px300п|right|"Австрийското приморие" на картата на Австро-Унгария]]

'''Австрийско приморие''' ({{lang-de|Österreichisches Küstenland}}, {{lang-it|Litorale Austriaco}}, {{lang-sl|Avstrijsko primorje}} или само ''Küstenland'', ''Litorale'', ''Primorska'') е една отсред ''земите на короната'' в състава на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] (по-късно [[Австро-Унгария]]) от [[1813]] до [[1918]].

Австрийското приморие включва ''свободния град [[Триест]]'' и околностите му, ''Маркграфство [[Истрия]]'', и ''Княжеско графство [[ГорицияГорица и Градишка]]''.

Всяко от тях има независима администрация, но се намират по юрисдикцията на ''императорския губернатор'' в Триест, [[столица]]та на ''Крайбрежието''. Пристанището на град Триест има много важно стратегическо значение за [[Австро-Унгария]]. Регионът е многонационален и в него живеят [[италианци]], [[словенци]], [[хървати]], [[Германци|немци]], [[фриули]], [[истро-романи]]. През [[1910]], г. провинцията има [[площ]] от 7 9697969 [[квадратни километри|км²]] и [[население]] от 894  287 хил. души.

[[Картинка:Австрийско приморие 1897.jpg|thumbмини|right|200px200п|Австрийско приморие (1897)]]

През [[1861]] Горицияг. Горица и Градишка и Истрия получават самостоятелен статут, след което отново се обединяват с град Триест ([[1867]]).

След разпадането на [[Австро-Унгария]] Австрийското приморие е включено в състава на [[Италия]]. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]], по-голямата част от него е включена в [[Социалистическа федеративна република Югославия]]. Днес бившата австро-унгарска провинция е част от [[Хърватия]] и [[Словения]], а град Триест остава в границите на Италия.

* ГорицияГорица и Градишка: 2918 км²

* ГорицияГорица и Градишка: 260  721 - 89,3 души/км²

* Истрия: 403  566 - 81,4 души/км²

* Триест: 230  000 - 2414,8 души/км²

'''ГорицияГорица и Градишка:'''

* [[словенци]] 154  564 (58 %)

* [[италианци]] 90  119 (36 %)

* [[немци]] 4  486 (2 %)

* [[хървати]]: 168  184 (43,5 %)

* [[италианци]]: 147  417 (38,1 %)

* [[словенци]]: 55  134 (14,26 %)

* [[немци]]: 12  735 (3,3 %)