|
=== Християнство ===
==== „Появата“ на ада ====
В каноничните текстове от [[Стария завет]] практически отсъстват мотиви, сързани с понятието за ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „[[Шеол]]“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ ([[Битие (Библия)|Битие]] 37:, 35; [[Книга на Йов]] 7:, 9; [[Псалтир|Псалм]] 6:, 6; [[Притчи Соломонови]] 30:, 16 и др.). Думата и понятието се появяват в [[Нов завет|Новия завет]], но в него адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] споменаването на ада винаги завършва с думите: ''„Там ще има плач и скърцане със зъби“'' (8, 12; 13, 24, 51; 25, 30). Пребиваването в ада не се възприема толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт. Битие37:35С жалеене ще сляза при сина си в гроба(ада); Йов7:9слизащият в преизподнята (Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад.)няма да възлезе пак Няма да се върне вече у дома си, мястото му няма да го познае вече; Псал6:5в смъртта не се споменува за Тебе. В преизподнята (Евр: Шеол, т.е. гроб, ад.) кой ще те славослови?; Числа16:30 ако отвори земята устата си, та погълне тях и те слязат живи в ада (Евр: шеол, т.е., мястото на умрелите)...и слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото; 1Царе2:6Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада(гроба), и възвежда.; Дея2:31Христа, не беше оставен в ада(гроба), нито плътта му видя изтление; Откр6:8името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. Ако ада е в центъра на земята, може ли да върви подир смърта и да умъртвява с меч и глад, не казва да мъчи с огън?; 20:13 смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си- Ако ад е вечен огън, може ли да излязат от ада и чак тогава да бъдат съдени за къде са? На 6 места “смърта и ада“ са в едно съчетание, но никъде няма съчетание смъртта и рая. Откр20:14адът биде хвърлен в огненото езеро. Ако ад е вечен огън, как ще бъде унищожен в огненото езеро?
==== Огнената природа на ада ====
Представите за огнената природа на това място също се зараждат в Новия завет, като имат за основа старозаветни мотиви за божието наказание с огън. Например определението му като „Огнена пещ“ (Матей 13, 42), препраща към мотива за тримата отроци ([[Книга на Даниил]] 3, 19 и сл.). За наказание със серен огън („огън и жупел“) се говори още в [[Кумрански ръкописи|текстовете от Кумран]], а споменаването му в Новия завет ([[Евангелие от Йоан]] 20, 10; 21, 8) е препратка към наказанието, което старозаветния бог налага на грешните градове [[Содом и Гомор]].
В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Това дава основание на мистикът от 7 в. [[Исак Сирийски]] да развие тезата, че всъщност няма някакъв специален адски огън, а това е божествения плам на Бога, възвисяващ достойните и мъчително изгарящ чуждите нему.
Огненото езеро(пъкъл) В Божието присъствие, нечестивите ще чувстват неописуема агония в съотвтствие с вината си. След1000та години нечестивите ще възкръснат за кратко и ще получат наказанието си. Ще бъдат унищожени за винаги. Наказанието за греха е СМЪРТ- Рим6:23заплатата на греха е смърт, а не вечен живот в мъки и то втората смърт- тя е вечна смърт. Откр20:5-Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години; Йоан5:29които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане; Мал4:1иде денят, който ще гори като пещ всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. Ще ги изгори, няма да им остави ни корен ни клонче”- това е точно определен от Бог ден в бъдещето-след 1000та г. едни ще изгорят като плява други като клонче, а сатана като корен. Унищожение завинаги без шанс за възкръсване след време. Ще ги изгори, та няма да им остави нищо, а не ще горят вечно. Откр20:7когато се свършат хилядата години, огън падна от Бога из небето, та ги изпояде дяволът, биде хвърлен в огненото езеро, и звяра и лъжепророка Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях, смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт; 2Петр3:10Господният ден ще дойде като крадец, небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат; Пс37:9,20,34 злотворците ще се изтребят, ще загинат; 68:2Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие; 2Сол1:9 ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа; Евр2:14-за да унищожи дявола; Мат13:40 както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века; Мат10:28може и душа и тяло да погуби в пъкъла! Изпояде, изгори, изчезнат, загинат, втора СМЪРТ думи говорещи за край. Ада също е унищожен в огненото езеро! Както и смъртта, защото след това –“смърт не ще има вече“Откр21:4; 1Кор15:26-смъртта най-последен враг ще бъде унищожена; В пъкала загива всичко лошо.
==== Адските мъки ====
Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в [[апокриф]]ите и [[фолклор]]а, а не от Библията. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от 2 в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (2 - 5 в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, лъжесвидетелите са с пълни с огън усти, ленивците лежат в легла от огън, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в Деня на Страшния Съд, където е втората смърт на човека, която е вечна. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.
=== Будизъм ===
|
