Инфрачервено излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.10.232.140 (б.), към версия на 212.25.47.148 |
|||
Ред 13:
През [[1800]] г. английският физик и астроном [[Уилям Хершел]] изследвал с чувствителен термометър топлинното действие на отделните части от [[спектър]]а на бялата светлина и установил, че термометърът показва най-висока температура в областта след червената светлина. Това показва, че в тази невидима за човешкото око област има лъчи. Те са наречени инфрачервени ("подчервени") лъчи.
== Свойства ==
Инфрачервената светлина е невидима за човешкото [[око]] без специални уреди. Инфрачервените лъчи са подчинени напълно на законите на [[оптика]]та и спадат към т.нар. оптичен спектър. Те се отразяват и пречупват подобно на видимата светлина, но показват някои особености, свързани с по–голямата дължина на вълната. Отразяват се много добре от [[сребро]]то, [[мед (елемент)|медта]], [[злато]]то и [[алуминий|алуминия]], средно от [[желязо]]то и много слабо от [[вода]]та и [[въглеводород]]ите. [[Фотон]]ите на инфрачервените лъчи са с по-ниска енергия от тези на видимата светлина. Лъчите на видимия спектър и инфрачервените лъчи от [[Слънце|слънчев]] произход не
==Източници на инфрачервени лъчи==
Всички тела, чиято температура е по-висока от [[абсолютна нула|абсолютната нула]], излъчват електромагнитни вълни, в това число и инфрачервени лъчи. От природните източници в близост до нас най-мощен е [[Слънце]]то. Около половината от слънчевата енергия се излъчва в инфрачервената област на спектъра, 40% във видимата област (от 0,4 до 0,7 μm) и 10% в [[ултравиолетови лъчи|UV]] и рентгеновата област на спектъра.
| |||