Мара Бранкович: Разлика между версии

377 байта добавени ,  преди 10 години
1474
(1474)
{{факт|След смъртта на баща си е за кратко [[регент]]ка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат [[Стефан Бранкович|Стефан]]. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век.}}
 
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]], след което Мара бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Там Мехмед ѝ дарява земи в близост до [[Света гора]], а по-късно и стари манастирски владения около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Тя получава за издръжката си от сина му Мехмед поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}}
 
Мара Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Процесията, с която през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описана в единственото авторско произведение на [[Владислав Граматик]], като целта на шествието и преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. Мария е [[ктитор]]ка на Рилския манастир, дарявайки го с едно от най-ценните му притежания - [[Света Богородица (икона)|икона]]та на [[Света Богородица]]. <ref>{{cite book |last= Бакалова |first= Елка |authorlink= Елка Бакалова |title= Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович |year= 2005, ISBN 954-322-087-5 |publisher= [[БАН]] }}</ref>