Балкански съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Предпоставки: предтечи: Михайло Обренович, Трикупис |
|||
Ред 12:
Сериозен опит за антиосманска коалиция – така нареченият [[Първи балкански съюз]], е направен още през 60-те години на XIX век по инициатива на сръбския княз [[Михаил Обренович]].<ref>Stavrianos, стр. 395-396</ref> След [[Княжество България|възстановяването на българската държава]] (1878) Белград и Атина са принудени да съобразяват с нея плановете си за териториално разширение. В началото на 90-те години гръцкият политик [[Харилаос Трикупис]] се опитва да обедини Гърция, Сърбия, България и Румъния в съюз срещу Османската империя, но планът му за подялба на [[Македония (област)|Македония]] е отхвърлен от [[Правителство на България (15)|кабинета на Стефан Стамболов]]. Сходни предложения от сръбска и гръцка страна са отхвърлени от България през 1897.<ref>Марков (2011), стр. 84-85, 94-95</ref>
В първите години на XX век противоречията между България, Сърбия и Гърция по македонския въпрос се изострят. Белград има претенции за т. нар. „[[Стара Сърбия]]“ (Косово и Северна Македония, някогашни средища на царството на [[Стефан Душан]]), а Атина – не само към земите с етническо гръцко население (Епир, Южна Македония), но и към общините, подопечни на [[Цариградската патриаршия]]. Всяка от двете страни развива въоръжена пропаганда, за да прокара влиянието си в районите, които иска да присъедини (виж статиите [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония]] и [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония]]) и това води до непряк сблъсък с България, която поддържа четите на [[ВМОРО]].<ref name="eld3-5">Елдъров, [http://www.vi-books.com/vis/vis6/vis6.4/vis6.4.pdf стр. 3-5]</ref>
Към 1904-1907 г. в международната обстановка в Европа настъпва промяна, която води до политическа дестабилизация на балканския регион. В този период страните-гаранти на статуквото се разделят на два враждуващи военно-политически блока – [[Централните сили]] (Германия и Австро-Унгария) и [[Антанта]]та (Русия, Великобритания и Франция). В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединяването на балканските държави в отбранителен съюз. От своя страна, Централните сили поддържат Османската империя.<ref>Саздов, Лалков, стр. 273-275</ref>
| |||