Балкански съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
=== Предпоставки ===
Отслабването на [[Османска империя|Османската империя]] през XIX век води до появата на независими национални държави върху части от бившите ѝ владения на [[Балкани]]те. Тези държави – [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]], се борят да придобият нови територии от империята, за да си осигурят национално обединение и икономически просперитет. Поотделно обаче те нямат сили да постигнат успех (сърбите търпят поражение в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876
Сериозен опит за антиосманска коалиция – така нареченият [[Първи балкански съюз]], е направен още през 60-те години на XIX век по инициатива на сръбския княз [[Михаил Обренович]].<ref>Stavrianos, стр. 395-396</ref> След [[Княжество България|възстановяването на българската държава]] (1878) Белград и Атина са принудени да съобразяват с нея плановете си за териториално разширение. В началото на 90-те години гръцкият политик [[Харилаос Трикупис]] се опитва да обедини Гърция, Сърбия, България и Румъния в съюз срещу Османската империя, но планът му за подялба на [[Македония (област)|Македония]] е отхвърлен от [[Правителство на България (15)|кабинета на Стефан Стамболов]]. Сходни предложения от сръбска и гръцка страна са отхвърлени от България през 1897.<ref>Марков (2011), стр. 84-85, 94-95</ref>
В първите години на XX век противоречията между България, Сърбия и Гърция по [[Македонски въпрос|македонския въпрос]] се изострят. Белград има претенции за т. нар. „[[Стара Сърбия]]“ (Косово и Северна Македония, някогашни средища на царството на [[Стефан Душан]]), а Атина – не само към земите с етническо гръцко население (Епир, Южна Македония), но и към общините, подопечни на [[Цариградската патриаршия]]. Всяка от двете страни развива въоръжена пропаганда, за да прокара влиянието си в районите, които иска да присъедини (виж статиите [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония]] и [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония]]) и това води до
Към 1904-1907 г. в международната обстановка в Европа настъпва промяна, която води до политическа дестабилизация на балканския регион. В този период страните-гаранти на статуквото се разделят на два враждуващи военно-политически блока – [[Централните сили]] (Германия и Австро-Унгария) и [[Антанта]]та (Русия, Великобритания и Франция). В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединяването на балканските държави в отбранителен съюз. От своя страна, Централните сили поддържат Османската империя.<ref>Саздов, Лалков, стр. 273-275</ref>▼
=== Наченки ===
{{Вижте също|Балканска криза (1908-1909)}}
▲Към 1904-1907
Първия тласък за създаването на Балканския съюз дава [[анексия на Босна и Херцеговина|анексията на Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария от 23/24 септември 1908). Под заплахата от военен конфликт с австро-унгарците и Германия, Русия е принудена да признае анексията без да добие компенсации за себе си и за съюзниците си Сърбия и Черна гора.<ref name="strdim300">Стр. Димитров, стр. 300-304</ref> Понеже руската армия все още не е подготвена за война с Централните сили, Санкт Петербург се заема да създаде съюз между балканските държави, който да възпрепятства по-нататъшното разширение на Австро-Унгария в региона. Сърбия, която е пряко застрашена от промяната в териториалното статукво, търси подкрепа последователно от Османската империя и България. Проектът за сръбско-османски договор се проваля, тъй като в началото на 1909 османското правителство постига споразумение с Виена по босненския въпрос.<ref name="strdim300"/> Балканската криза, предизвикана от обявяването на [[независимост на България|независимостта на България]] и анексията на Босна и Херцеговина, завършва негативно и за Гърция. Под натиска на Великите сили гръцкото правителство се отказва временно от намеренията си да присъедини автономния остров [[Крит]], въпреки че критският парламент отхвърля османския суверенитет и се обявява за съединение с Гърция (вижте [[Критски въстания (1866-1909 г.)|Критски въстания]]).<ref>Стр. Димитров, стр. 302-303</ref>▼
▲Първия тласък за създаването на Балканския съюз дава [[анексия на Босна и Херцеговина|анексията на Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария от 23/24 септември 1908
Подновяването на гоненията срещу българите в Македония (прекъснали за кратък период след [[Младотурска революция|Младотурската революция]]) и неуспешните опити за прекратяването им чрез дипломатическо въздействие върху Цариград подтикват България също да търси съюз със Сърбия и Русия.<ref>Стателова, стр. 409-410, 422-423</ref> В продължение на близо три години (до есента на 1911) преговорите са безуспешни по няколко причини. Една от тях е, че правителството на [[Александър Малинов]], а на първо време и правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], отхвърлят сръбските претенции за Северозападна Македония. Сръбското правителство иска да получи [[Скопие]], [[Велес]], [[Прилеп (град)|Прилеп]] и [[Охрид]] като коридор към излаз на [[Адриатическо море]].<ref>Стателова, стр. 407-408</ref> В този спор Русия застава на страната на Сърбия, в която вижда пряка преграда за австро-унгарската експанзия. Основната цел на България – война за освобождаване на Македония и Одринско, не съвпада с желанието на руската дипломация за запазване на териториалната цялост на Османската империя. [[Санкт Петербург]] настоява бъдещият съюз да има строго отбранителен характер и затова отказва да даде гаранции срещу румънско нападение, въпреки предупрежденията на [[Румъния]], че няма да допусне разширение на България без отстъпки от българска страна.<ref>Стателова, стр. 410-413</ref>
| |||