През [[196619466]] г. [[Чарлз Као]] изчислява, че за да бъдат полезни за предаване на [[информация]] на дълги разстояния, стъклените влакна трябва да имат затихване по–ниско от 20 [[dB]]/[[km]]. Първото използваемо оптично влакно е изобретено през [[1970]] г. от изследователите [[Маурер]], [[Кек]], [[Шулц]] и [[Зимар]], които работили в американската "Corning Glass Works". Те произвеждат влакно със затихване от 17 dB/km като легират [[силиций|силициево стъкло]] с [[титан]]. Затихването на сегашните влакна е 0,3 – 0,5 dB/km, а на съответстващите им [[Мед (елемент)|медни]] коаксиални кабели – 40 – 60 dB/km.
Първият трансатлантически оптичен кабел, предназначен за [[телефон]]на връзка, е влязъл в употреба през [[1988]] г.
