Петко Бочаров: Разлика между версии

Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на [[Държавна сигурност]].<ref name="РЕШЕНИЕ_111">{{cite web | year = 2010 | url = http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47 | title = Решение №111 от 17.02.2010 г. — печатни издания | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 17 февруари 2009}}</ref> Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.<ref>{{cite web | last = Делийска| first = Аделина| year = 2008| url = http://www.novinar.net/news/metodi-andreev-koristta-iziade-glavite-na-zhurnalistite-agenti_MjgxNzs0MQ==.html| title = Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти| publisher = Новинар| accessdate = 17 февруари 2010}}</ref> {{факт|След 9.IX.1944 год. става член на отечественофронтовската Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и като такъв през лятото на 1948 г., когато социалдемократите се вливат в БРП (к) на идейната основа на марксизма-ленинизма, Петко Бочаров става член и на Българската работническа партия (комунисти), впоследствие — БКП. Партиен член е до 1949 год., когато е изключен поради съдебно дело за подкуп, завършило с осъдителна присъда.|2012|11|06}}

През 2010, той публикува своите автобиографични книги, „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“.