Съюз на британските фашисти: Разлика между версии

Съюзът е учреден в Лондон на 1 октомври 1932 г. от английския аристократ [[Освалд Мозли]], който е безспорен лидер и главен идеолог на Съюза през целия му период на съществуване. Мозли е участник в [[Първа световна война|Първата световна война]], а след края ѝ започва политическата си кариера в редиците на Консервативната партия, след което преминава в Лейбъристката партия, от която е излъчен за член на кабинета във второто лейбъристко правителство, но през 1930 г. напуска и нея за да основе Съюза на британските фашисти. В началото на 30-те години на 20 век, в условията на влошаващата се икономическа криза в страната, Мозли заедно със свои съмишленици, разочарован от традиционните британски политически партии, съществуващи в една като цяло [[плутокрация|плутократска]] псевдодемократична парламентарна система{{източник|}}, обединява в една нова политическа организация всички десни сили в страната.

Съюзът на британските фашисти е антидемократична, антикомунистическа и националистическа политическа организация. Политическата програма на британските фашисти предвижда поетапни реформи за постепенното премахване на островната парламентарна система, посредством замяната и&#768; с мека форма на диктатура подчинена на държавния [[обществен интерес]], обхващаща всички социални сфери на обществения живот на британското общество. В началото на 30-те години на 20 век като държавен модел за подражание на Мозли е сочена фашистка Италия, която той често посещава и където е желан гост от [[Мусолини]]. Следва де се отбележи, че през този период сред британската аристокрация идеите на Мусолини след знаменития му [[поход към Рим]] са изключително популярни, като се ползват с изключителна политическа подкрепа{{източник|}} и одобрение на фона на създадения СССР, и особено предвид периодично прокрадващите се сведения в британските медии за действително случващото се в тази страна по това време. Даже Уинстън Чърчил при едно свое посещение в Рим на обща [[пресконференция]] с Мусолини през [[1927]] година определя със следните думи италианското фашистко движение: {{цитат|Вашата триумфална борба срещу зверските страсти и апетити на ленинизма|}}, както и {{цитат|средство против руската отрова и движение оказало услуга на целия свят|}} <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Уинстън Чърчил и Балканите, стр. 131-132 |year= 2007, Ново издание |publisher= Рива, ISBN 978-954-320-105-1 }}</ref>

Към лятото на 1934 г. Съюзът на британските фашисти има десетки клубове във Великобритания и в чужбина - в Италия и Германия. Към него са формирани и фашистки организации на британските жени, младежи, работници, университетски преподаватели в Оксфорд и Кеймбридж и други учебни центрове, като има структури и във въоръжените сили. Към съюза са изградени центрове за първа помощ на пострадали, за преливане на кръв, щурмови отряди и т.н. До лятото на 1934 г. Съюзът на британските фашисти наброява между 40 и 50 хиляди членове. Социалният му състав е хетерогенен - има както бедни, така и богати членове и включва представители на почти всички социални слоеве на британското общество - от аристократи до безработни и социално отритнати британски граждани, но най-вече членовете му се състоят предимно от представители на средната класа и пенсионирани държавни служители. В съюза има и доста младежи, които са особено възприемчиви към националистическите повеи в политиката. Младежите са привлечени и заради ефектните паради, демонстрации и манифестации организирани от съюза, често с факли и т.н.{{източник|}}