Електронна лампа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: lt:Elektrovakuuminiai prietaisai→lt:Vakuuminis vamzdis |
форматиране: 5x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Файл:NEC vacuum tube.jpg|мини|Електронна лампа]]
'''Електронната лампа''' е активен [[електронен компонент]], използван в електрическите вериги на [[радиотехника]]та и [[електроника]]та, с който се усилват, превключват или по друг начин управляват [[електричество|електрическите]] сигнали. За тази цел се емитира и управлява поток от [[електрон]]и в един работен обем от [[вакуум]] или газ с ниско налягане, често изработен под формата на [[стъкло|стъклен]] балон. По тази причина електронните лампи се наричат и вакуумни лампи.
== История ==
[[Image:Triode tube 1906.jpg|thumb|right|200px|Триод („аудион“) на Ли де Форест, 1906 г.]]
През [[1894]] година американският изобретател [[Томас Едисън]] установява, че от нагрятата жичка на [[Лампа с нажежаема жичка|електрическа крушка]] се отделят електрони, които постъпват на положително заредена плочка - [[анод]]. През 1899 година немските физици Гайтел и Елснер, конструират изправител на променлив ток, работещ на този принцип.
През 1906 година Ли де Форест прави опит да въздейства върху потока електрони. Идеята му е да постави межу нагрятата жичка и анода тънка метална спирала - решетка. При подаване на напрежение с определена честота на тази решетка, потокът електрони, течащ от отоплителната жичка към анода, се прекъсва в такт с честотата на подавното напрежение. Немският техник Р. Либен, патентовал това откритие като "Усилвателна радиолампа", понеже подразбрал, че токът, протичащ през лампата (радиолампата тогава приличала на електрическа крушка), е много по-голям от тока, необходим за регулирането му. Ли де Форест патентовал първия радиоприемник, като нарекъл радолампата ''"аудион"'', като използвал латинската дума ''"audire"'', което означавали "слушам". Схемата с аудион патентовал като ''"аудионов приемник"''.
== Устройство и начин на работа ==
Ред 13:
Да си представим обикновена електрическа крушка. Можем да предположим, че от нажежената жичка във всички посоки се излъчват потоци електрони. Това обаче не е съвсем така. Електроните са отрицателно заредени частици, следователно веднага щом напуснат жичката, тя ще стане положителна (поради това, че на нея ще се яви недостиг от електрони). Положителното напрежение привлича отрицателните електрони, електроните се връщат към жичката, като създават около нея "елекронен облак".
Ако в лампата се постави метална пластинка и на нея се подаде достатъчно високо положително напрежение, пластинката ще привлича електроните, които излитат от жичката. Това е най-простата електронна лампа, наречена ''[[диод]]'', тъй като тя съдържа два електрода: нажежена жичка, която се нарича '''[[катод]]''', и метална пластинка или цилиндърче, разположено близо до катода, наречено '''[[анод]]'''. Електронният поток, протичащ от катода към анода, се нарича ''аноден ток''. Той е толкова по-голям, колкото е по-високо анодното напрежение, т.е. положителното напрежение на анода.
Способността на нагретия катод да излъчва електрони се нарича ''емисия''. При продължителна работа на лампата емисията и намалява. Поради тази причина с течение на времето работата на електронните лампи се влошава и практически тя има определен срок на експлоатация.
Ако между катода и анода на лампата се постави мрежа или спиралка от тънък проводник, през който елекроните могат да преминават свободно, анодният ток практически няма да се измени. Ако на този електрод, наречен '''решетка''', се подаде напрежение, ще се получи следният резултат: ако подаденото напрежение е положително, решетката ще помага на анода да привлича електроните и анодния ток ще се увеличи; ако подаденото напрежение е отрицателно, решетката ще пречи на движението на електроните и анодният ток ще намали. При това достатъчно е на решетката да има твърде ниско напрежение, за да се предизвика значително изменеие на анодния ток.
Ред 26:
Нискочестотните и високочестотни лампови усилватели продължават да се произвеждат и употребяват.
== Други изделия на този принцип ==
Този принцип на емитиране на електронен поток от катод и управлението му по интензивност и посока се използва в [[кинескоп]]ите, осцилоскопните тръби, [[магнетрон]]ите - други разновидности на популярната електронна лампа. Там се използват управляващи електроди с напрежения както за интезивността на електронния поток, така също и системи за фокусиране или пространствено управление на потока върху екрана. За целта се прилагат допълнително електростатично управление, електомагнитно управление или такова от постоянни магнити.
{{Commonscat|Vacuum tubes}}
[[Категория:Електронни лампи]]
| |||