Едуард Сиймур: Разлика между версии

'''Едуард Сиймур, 1-и херцог Съмърсет''' {{lang-en|Edward Seymour, 1st Duke of Somerset}} (ок. 1506 - 22 януари 1552) е [[лорд -протектор]] на [[Англия]] в периода междуот 1547 г. (смъртта на [[Хенри VIII]]) прездо 1547осъждането иму неговотона осъжданесмърт през 1549 г.

==ПретекторатътПротекторатът на Сиймур==

При смъртта на Хенри VIII племенникътнеговият син и племенник на Едуард Сиймур става крал като [[Едуард VI]]. Завещанието на Хенри VIII назовава 16 изпълнители, които да действат като Регентски съвет на Едуард, докато стигне 18-годишна възраст. Тези изпълнители са допълнени от 12 мъже "of counsel", които да помагат на изпълнителите, когато са призовани.<ref>{{Harvnb|Loach|1999|pp=17–18}}; {{Harvnb|Jordan|1968|p=56}}</ref> Завещанието съдържа клауза за „неизпълнени дарове“, добавена в последната минута, която позволява на изпълнителите на Хенри да раздават свободно зами и почести на себе си и на двора,<ref>{{Harvnb|Starkey|2002|p=142}}; {{Harvnb|Elton|1977|p=332.}} [[David Starkey]] describes this distribution of benefits as typical of "the shameless back-scratching of the alliance"; [[Geoffrey Elton|G. R. Elton]] calls the changes to the will "convenient".</ref> особено на Сиймур, който става [[лорд -протектор]] на кралството и губернатор на личността на краля и получава титлата „херцог на Съмърсет“.<ref>Loach 1999, pp. 19–25</ref>

Няколко дни след смъртта на Хенри на 4 февруари изпълнителите решават да дадат почти царска власт на Едуард Сиймур.<ref>{{Harvnb|MacCulloch|2002|p=7}}; {{Harvnb|Alford|2002|p=65}}</ref> Тринадесет от шестнадесетте члена (другите отсъстват) одобряват назначението му като протектор, което те оправдават като тяхно общо решение „по силата на властта“ на завещанието на Хенри.<ref>{{Harvnb|Starkey|2002|pp=138–39}}; {{Harvnb|Alford|2002|p=67}}</ref>

Събитията, довели до свалянето на Едуард Сиймур от власт, често са наричани [[държавен преврат]].<ref>Elton 1977, p. 350</ref> До 1 октомври Сиймур е уведомен, че над управлението му е надвиснала заплаха. Той издава прокламация, призоваваща за помощ, взема краля и се оттегля за безопасност в укрепения [[Уиндзорски замък]], където Едуард пише: „Струва ми се, че съм в затвор“.<ref>{{Harvnb|Brigden|2000|p=192}}</ref> Междувременно единен Съвет публикува подробности за правителствени злоупотреби от страна на Сиймур. Те дават ясно да се разбере, че властта на протектора идва от тях, а не от завещанието на Хенри VIII. На 11 октомври Съветът арестува Едуард Сиймур и довежда краля в двореца Ричмънд.<ref>Elton 1977, p. 350</ref> Едуард резюмира обвиненията срещу Сиймур в своята ''Хроника'': „Амбиция, тщеславие, влизане в безразсъдни войни в моята младост, изглеждащ пренебрежителен към Нюхейвън, обогатяващ се с моето съкровище, следващ собственото си мнение и правейки всичко по собствена власт и пр."<ref>Quoted in {{Harvnb|Loach|1999|p=91}}. By "Newhaven" is meant [[Ambleteuse]], near Boulogne.</ref> През февруари 1550 [[Джон Дъдли]] оглавява Регентския съвет и става на практика наследник на Сиймур.

{{СОРТКАТ:Сиймур, Едуард}}

[[ru:Сеймур, Эдуард, 1-йи&#768; герцог Сомерсет]]