Калиник Преспански и Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
навързаха се |
|||
Ред 16:
Калиникос заема митрополитската катедра в [[Охрид]] на 15 март 1802 година. Митрополитът, стремейки се да спечели благоразположението на българското си паство, оставя свободно да се служи и проповядва в църквите на църковнославянски език. Свещеници четат Евангелието, а ученици Апостола на български дори и в негово присъствие.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref>
Макар и по негово време учебното дело в града да върви много добре, Калиникос се скарва с охридските първенци, които заедно с Шериф ага успяват да му издействат трикратно заточение, от което обаче Калиникос винаги се връща. В крайна сметка се оттегля в преспанското село [[Янковец]], където умира и е погребан. Богатата си библиотека не завещва на охридските училища, а на родния си Галиполи, а имуществото му наследява незаконният му син [[Стефан Владиков]].<ref name="Шапкарев 51"/> Син на Стефан Владиков е сърбоманинът [[Темко Попов]].
[[Кузман Шапкарев]] пише за него:
| |||