'''Христо Константинов Фотев''' е {{източник[[България|един от най-нежните български]] поети|2012|08|11}}[[поет]]. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.
== Живот ==
Ред 23:
== Творчески път ==
Първата си стихосбирка - „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. {{източник|За нея е отличен с II втора награда за поезия|2012|08|11}}. На следващата година вече е член на [[Съюза на българските писатели]]. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|бургаския театър „Адриана Будевска“]]. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на [[Дружеството на българските писатели]]. След близо десетгодишно мълчание поетът написва „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки : „Литургия за делфините“ и „Спомен за един живот“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|бургаския театър „Адриана Будевска“]].
