Забранен град: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: be:Забаронены горад |
мРедакция без резюме |
||
Ред 17:
|Застрашен =
}}
'''Забраненият град''' ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng), е укрепен район на китайския императорски [[дворец]] в периода от средата на управлението на [[династия]]та [[Мин]] (1368 - 1644) до края на управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] (1644 - 1912).
Намира се в центъра на [[Пекин]], [[Китай]] и понастоящем е със статут на дворец музей. За почти 5 века Забраненият град е дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство.
Ред 33:
От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен [[ров]] с вода, наричана "Златна вода". Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според [[китайци]]те числото 10 000 символично представлява "[[безкрайност]]", а и само [[бог]]овете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м<sup>2</sup>, от които 150 хил. м<sup>2</sup> изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.
След завършването на комплекса император [[Юн Ло]] премества [[столица]]та от [[Нанкин]] в [[Пекин]]. В периода от [[1420]] до [[1911]] г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал. През 1644 г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].
Властта на императорите приключва със [[Синхайската революция]] от 1911 г. На [[1 януари]] [[1912]] г. е провъзгласена [[Република Китай]] с първи президент [[Сун Ятсен]]. 6-годишният по това време император [[Пу И]] е принуден да [[Абдикация|абдикира]]. [[Картинка:Tiananmen 3.jpg|дясно|мини|250п|Изглед към Портата на Небесното спокойствие от площад [[Тиенанмън]]]] Новият политически режим позволява на императора да задържи [[титла]]та си и да остане да живее (но вече като затворник) във вътрешния двор на Забранения град. Външният двор става резиденция на националистите от [[Гоминдан]]а и е обществено достъпен.
Ред 117:
'''Залата на императорския ред''' ("С") заема централно място в Императорската градина ([[Китайски език|китайски]]: 御花园; [[пинин]]: Yù huāyuán; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Ю хуаюен). Градината е с правоъгълна форма и обхваща около 12 хил. м<sup>2</sup>. На всеки от четирите ѝ ъгъла има павилиони, символизиращи четирите сезона.
На запад се намира '''Залата за поклонение пред Буда''' ("М") ([[Китайски език|китайски]]: 养心殿; [[пинин]]: Yǎngxīndiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Янсиндиен). Религията е важна част от живота на императорския двор. Наред с [[Будизъм|будизма]], значение има и [[Даоизъм|даоизмът]] (един храм в императорската градина и друг в централната част на вътрешния двор). Друга форма на преобладаваща религия по време на династията
Северно от нея е разположена '''Залата на умственото развитие''' ("Т") [[Китайски език|китайски]]: 養心殿; [[пинин]]: Yǎngxīndiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Янсиндиен), в която е работил императорът, а около нея са сградите на Великия съвет и други държавни органи.
| |||