Уикипедия

Кайляри: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
EmausBot (беседа | приноси)
Ботове
185 076 редакции
м r2.7.3) (Робот: Променяне от la:Ptolemais на la:Ptolemais (Cozane)
Doseva (беседа | приноси)
90 редакции
м →‎История: , премахване на ненужни препратки
Ред 25:
== История ==
=== В Османската империя ===
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]]1873г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.</ref>
 
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Кайляри:
Ред 31:
{{цитат|Център на кааза Джумали е градчето ''Кайляр'', разделено на две махали - горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта - мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4-5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.</ref>}}
 
Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители ([[Васил Кънчов]], „[[Македония. Етнография и статистика]]“).<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_44.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.]</ref> Според гръцка статистика от [[1904]] година в ''Кайляр'' живеят 4000 турци.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248 и 849.</ref>
Ред 37:
=== В Гърция ===
[[Файл:Macedonian Museums-21-Anthrop Laogr Ptolemaida-101.jpg|ляво|мини|Антропологическият и етнографски музей в Кайляри]]
През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Турското му население се изселва след [[Лозански договор|Лозанския мир]] в [[1923]] година и на негово място са заселени [[понтийски гърци]], бежанци от [[Мала Азия]], както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на [[Александър Македонски]] [[Птолемей I Сотер]].<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/171131 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια -- Πτολεμαϊς]</ref><ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>.
[[Файл:Photo-izgled na kailari.jpg|дясно|мини|Изглед от Кайляри.]]
В документ на гръцките училищни власти от [[1 декември]] [[1941]] година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и [[Понт]], както и местно население, дошло от [[Влашка Блаца]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и други райони на Западна Македония.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.</ref>
 
=== Преброявания ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кайляри“.