Кайляри

град в област Македония, Гърция

Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.

Кайляри
Πτολεμαϊδα
      
Герб
Въздушна снимка на Кайляри
Въздушна снимка на Кайляри
Кайляри
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Западна Македония
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Гърция
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Площ217,901 km²
Надм. височина600 m
Население31 575 души (2021 г.)
ПокровителЙоан Кръстител[1]
Пощенски код502 00
Телефонен код2463
Официален сайтwww.ptolemaida.gr
Кайляри в Общомедия

География

редактиране

Кайляри е разположен на 600 m надморска височина,[4] на 28 km северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.[5]

В Османската империя

редактиране

Кайляри в XIX век е гръцко градче в Османската империя. С разширяването на Саръгьолското блато, центърът на казата Джума запада и седалището на казата е преместено в Кайляри.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:

Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[7]

Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кайляри е чисто гръцки град, център на каза на Серфидженския санджак с 430 къщи.[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кайляр (Καϊλάρ) живеят 4000 турци.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

 
Кайлярският антропологически и етнографски музей

През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението на градчето се увеличава от приток на гръцка администрация и бежанско турско население, търсещо сигурност в града по време на Балканската война.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Кајалар) има 1500 къщи турци.[12]

Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[13][14] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население с 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[15]

 
Изглед от Кайляри.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[16]

След Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), поради откриването на големи находища на въглища,[4] тук са изградени големи топлоелектрически централи.[17]

Прекръстени с официален указ местности в дем Кайляри на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Курналар[18] Κουρανλάρ Пендаврисос Πεντάβρυσος[19] Местност на ЮИ от Кайляри[18]
Хаджибей[5] Χατζήμπεη Стратионес Στρατώνες[19] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Сълпово[5]
Курия[5] Κουρί Алос Άλσος[19] местност на СЗ от Кайляри[5]
Гьола[5] Γκιόλα Дексамени Δεξαμενή[19] местност на С от Кайляри и на ЮЗ от Биралци[5]
Баири[5] Μπαΐρια Ипсомата Ύψώματα[19] местност на ЗСЗ от Кайляри[5]
Романаилти[5] Ρωμαναΐλτι Периохи Περιοχή[19] местност на СЗ от Кайляри[5]
Кепца[5] Κέπτσα Капнохорафа Καπνοχώραφα[19] местност на СЗ от Кайляри[5]
Сургьолу Σούργιολο Агеладодромос Άγελαδόδρομος[19]
Караагач[5] Καραγάτς Оросима Ορόσημα[19] местност на СИ от Кайляри и на Ю от Биралци[5]
Девриолу[5] Ντεβριολού Дромос Анарахис Δρόμος Άναρράχης[19] местност на З от Кайляри и на СИ от Дебрец[5]
Кайлар Оваси[5] Καϊλάρ Όβάσι Камбос Κάμπος[19] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Дебрец[5]
Панделези[5] Παντελέζι Агонон Άγονον[19] местност на ИЮИ от Кайляри и на ССИ от Дурутово[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 5554[4] 7103[4] 6442[4] 7719[4] 8816[17] 12747[17] 16588[17] 22109[17] 25125[17] 28942 32127 31575

Побратимени градове

редактиране

Личности

редактиране

От Кайляри са политиците Темистоклис Мумулидис (р. 1957), Димитриос Димитриадис (р. 1961) и Рахил Макри (р. 1973).

Външни препратки

редактиране
  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 296. (на македонска литературна норма)
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  10. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248 и 849.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  13. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  17. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 297. (на македонска литературна норма)
  18. а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  19. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)