Кайляри
Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3]на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.
| Кайляри Πτολεμαϊδα | |
|---|---|
  | |
 Въздушна снимка на Кайляри | |
  Кайляри  Кайляри  Кайляри | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Площ | 217,90 km² |
| Надм. височина | 593 m |
| Население | 32 127 души (2011 г.) 147 души/km² |
| Покровител | Йоан Кръстител[1] |
| Пощенски код | 502 00 |
| Телефонен код | 24630 |
| Официален сайт | www.ptolemaida.gr |
| Кайляри в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Кайляри е разположен на 28 километра северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:
| „ | Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[5] | “ |
Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[6] Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В ГърцияРедактиране
През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Каjалар) има 1500 къщи турци.[9] Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[10][11] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[12]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Курналар[14] | Κουρανλάρ | Пендаврисос | Πεντάβρυσος[15] | Местност на ЮИ от Кайляри[14] |
| Хаджибей[16] | Χατζήμπεη | Стратионес | Στρατώνες[15] | местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Сълпово[16] |
| Курия[16] | Κουρί | Алос | Άλσος[15] | местност на СЗ от Кайляри[16] |
| Гьола[16] | Γκιόλα | Дексамени | Δεξαμενή[15] | местност на С от Кайляри и на ЮЗ от Биралци[16] |
| Баири[16] | Μπαΐρια | Ипсомата | Ύψώματα[15] | местност на ЗСЗ от Кайляри[16] |
| Романаилти[16] | Ρωμαναΐλτι | Периохи | Περιοχή[15] | местност на СЗ от Кайляри[16] |
| Кепца[16] | Κέπτσα | Капнохорафа | Καπνοχώραφα[15] | местност на СЗ от Кайляри[16] |
| Сургьолу | Σούργιολο | Агеладодромос | Άγελαδόδρομος[15] | |
| Караагач[16] | Καραγάτς | Оросима | Ορόσημα[15] | местност на СИ от Кайляри и на Ю от Биралци[16] |
| Девриолу[16] | Ντεβριολού | Дромос Анарахис | Δρόμος Άναρράχης[15] | местност на З от Кайляри и на СИ от Дебрец[16] |
| Кайлар Оваси[16] | Καϊλάρ Όβάσι | Камбос | Κάμπος[15] | местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Дебрец[16] |
| Панделези[16] | Παντελέζι | Агонон | Άγονον[15] | местност на ИЮИ от Кайляри и на ССИ от Дурутово[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 7719 | 8816 | 12 747 | 16 588 | 22 109 | 25 125 | 28 942 | 32 127 |
Побратимени градовеРедактиране
ЛичностиРедактиране
- Родени в Кайляри
Аристотелис Панайотидис (р. 1997), гръцки футболист- Димитриос Димитриадис (р. 1961), гръцки политик
- Йероклис Михаилидис (р. 1960), гръцки актьор
- Мара Дармусли (р. 1981), гръцки модел
- Панделис Капетанос (р. 1983), гръцки футболист
- Рахил Макри (р. 1973), гръцки политик
- Ставрос Атанасиадис (1924 - 1995), гръцки политик
- Темистоклис Мумулидис (р. 1957), гръцки политик
- Фотис Пандекидис (р. 1997), гръцки футболист
- Други
Външни препраткиРедактиране
- ((el)) Сайт за Кайляри
БележкиРедактиране
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248 и 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.