Кайляри
Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.
| Кайляри Πτολεμαϊδα | |
  | |
 Въздушна снимка на Кайляри | |
  Кайляри  Кайляри  Кайляри | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Площ | 217,901 km² |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 31 575 души (2021 г.) |
| Покровител | Йоан Кръстител[1] |
| Пощенски код | 502 00 |
| Телефонен код | 2463 |
| Официален сайт | www.ptolemaida.gr |
| Кайляри в Общомедия | |
География
редактиранеКайляри е разположен на 600 m надморска височина,[4] на 28 km северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.[5]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеКайляри в XIX век е гръцко градче в Османската империя. С разширяването на Саръгьолското блато, центърът на казата Джума запада и седалището на казата е преместено в Кайляри.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:
| „ | Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[7] | “ |
Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кайляри е чисто гръцки град, център на каза на Серфидженския санджак с 430 къщи.[9]
Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция
редактиране
През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението на градчето се увеличава от приток на гръцка администрация и бежанско турско население, търсещо сигурност в града по време на Балканската война.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Кајалар) има 1500 къщи турци.[12]
Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[13][14] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население с 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[15]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[16]
След Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), поради откриването на големи находища на въглища,[4] тук са изградени големи топлоелектрически централи.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Курналар[18] | Κουρανλάρ | Пендаврисос | Πεντάβρυσος[19] | Местност на ЮИ от Кайляри[18] |
| Хаджибей[5] | Χατζήμπεη | Стратионес | Στρατώνες[19] | местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Сълпово[5] |
| Курия[5] | Κουρί | Алос | Άλσος[19] | местност на СЗ от Кайляри[5] |
| Гьола[5] | Γκιόλα | Дексамени | Δεξαμενή[19] | местност на С от Кайляри и на ЮЗ от Биралци[5] |
| Баири[5] | Μπαΐρια | Ипсомата | Ύψώματα[19] | местност на ЗСЗ от Кайляри[5] |
| Романаилти[5] | Ρωμαναΐλτι | Периохи | Περιοχή[19] | местност на СЗ от Кайляри[5] |
| Кепца[5] | Κέπτσα | Капнохорафа | Καπνοχώραφα[19] | местност на СЗ от Кайляри[5] |
| Сургьолу | Σούργιολο | Агеладодромос | Άγελαδόδρομος[19] | |
| Караагач[5] | Καραγάτς | Оросима | Ορόσημα[19] | местност на СИ от Кайляри и на Ю от Биралци[5] |
| Девриолу[5] | Ντεβριολού | Дромос Анарахис | Δρόμος Άναρράχης[19] | местност на З от Кайляри и на СИ от Дебрец[5] |
| Кайлар Оваси[5] | Καϊλάρ Όβάσι | Камбос | Κάμπος[19] | местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Дебрец[5] |
| Панделези[5] | Παντελέζι | Агонон | Άγονον[19] | местност на ИЮИ от Кайляри и на ССИ от Дурутово[5] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 5554[4] | 7103[4] | 6442[4] | 7719[4] | 8816[17] | 12747[17] | 16588[17] | 22109[17] | 25125[17] | 28942 | 32127 | 31575 |
Побратимени градове
редактиране
Личности
редактиране
От Кайляри са политиците Темистоклис Мумулидис (р. 1957), Димитриос Димитриадис (р. 1961) и Рахил Макри (р. 1973).
Външни препратки
редактиране- ((el)) Сайт за Кайляри
Бележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 296. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248 и 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 297. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)