Надежда Михайлова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Премахнати източници/бележки |
м Премахнати редакции на 207.239.55.178 (б.), към версия на Addbot |
||
Ред 9:
}}
'''Надежда Николова Михайлова-Нейнски''' (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009<ref>http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2533091</ref>, повече известна като '''Надежда Михайлова''') е [[България|български]] [[политика|политик]], [[министър на външните работи]] (1997–2001), председател на [[СДС|Съюза на демократичните сили]] (СДС) от [[11 март]] [[2002]] до [[1 октомври]] [[2005]], [[народен представител]] в [[37 Народно събрание|37-то]], [[38 Народно събрание|38-то]], [[39 Народно събрание|39-то]] и [[40 Народно събрание|40-то Народно събрание]]. На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2009]] е избрана за [[евродепутат]], като водач на кандидат-депутатската листа на [[Синята коалиция]].
== Биографични данни ==
Ред 20:
== Политическа дейност ==
Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. [[Радикалдемократическа партия]], част от коалицията [[Съюз на демократичните сили]] (СДС). В предизборната кампания през [[1991]] ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на [[Филип Димитров]]. През 1994 е избрана за депутат в [[37 Народно събрание|37-то Народно събрание]] (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в [[38 Народно събрание|38-то Народно събрание]] през 1997 г., но става [[министър на външните работи]] (1997-2001) в правителството на [[Иван Костов]]. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП.
През септември 1999 в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в [[Ловеч]] Михайлова призовава местните функционери на СДС да "нахранят" журналистите, за да ги спечелят на своя страна.<ref>[http://www.savanne.ch/svoboda/issue/4/nadeto.html Вестник "Монитор"]</ref>
През 2001 г. е избрана за народен представител в [[39 Народно събрание|39-то Народно събрание]], където е председател на парламентарната група на [[Обединени демократични сили|Обединените демократични сили]] (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. - на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на [[11 март]] [[2002]] г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента [[Петър Стоянов]]. От 2005 г. е депутат в [[40 Народно събрание|40-то Народно събрание]].
Михайлова е обвинявана от някои в клиентелизъм заради съмненията за участие на бившия ѝ съпруг, Камен Михайлов, в нечисти приватизационни сделки във връзка с придобиването през 1998 на "Автотранссервиз" - бившите гаражи на [[ЦК на БКП]].<ref>{{cite news |title= Скандален екшън за главата на един паяк |url= http://www.cash.bg/br38-05/iko-2.htm |publisher= Вестник "КЕШ" }}</ref>
През 2004 г. Надежда Михайлова става председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. От 2006 г. е член на международния консултативен съвет към Democracy Coalition Project и член на консултативната група за Кръгла маса на лидерите на южните държави към Съвета за южно сътрудничество.
От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.
Кавалер на Националния орден на Почетния легион - удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на Републиката [[Никола Саркози]] за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения и общата европейска кауза. Отличието ѝ е връчено на 7 октомври 2008 в посолството на Република Франция в София от посланика Етиен дьо Понсен.
== Източници ==
|