Добри Ганчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Inot (б.), към версия на Алиса Селезньова |
|||
Ред 14:
Добри Ганчев е роден в град [[Лясковец]] на [[26 септември]] [[1854]] година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в [[Русия]], където завършва полукласическата гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] в [[1875]] година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в [[Тулча]] по препоръка на [[Васил Друмев]]. След избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] не се записва доброволец в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на [[Райко Блъсков]] в издаването на „[[Нова България]]“.
След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]] в [[1879]] година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в [[София]], а после поема поста секретар на [[Българска екзархия|Екзархията]] в [[Цариград]]. Заедно с екзархийския наместник [[Методий Кусев]] развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]], а също така изиграва решаваща роля в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Заема този пост до [[1882]] година, когато подава оставка и се завръща в София, където от [[1 октомври]] [[1883]] година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“.
През това време Добри Ганчев, като виден филолог, става учител по български език на княз [[Фердинанд I]] след идването му в България, а по-късно и на княгиня [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза]].
| |||