Централно място в произведенията на Гилевски заема т.нар. егейска тема, свързана със съдбата на славяноезичното население в [[Егейска Македония]] през ХХ век. Романът "Зоја"„Зоја“, който се приема за голям негов успех, започва с дневника на войводата [[Васил Чекаларов]] и завръшва с бележките на Вангел Мияков, клисар от родното му [[Сетома]]. Между началото и края на двата дневника се развива житейска и любовна драма в Сетома от времето на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] до гръцката окупация.<ref>Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност, Скопје 1990, с. 578</ref>. Героят от романа "Остров„Остров на пеколот"пеколот“ е заточен на гръцки остров по времото на диктатурата на [[Йоанис Метаксас]].
Гилевски е един от най-известните в Република Македония преводачи от [[унгарски език|унгарски]] и [[гръцки език]]. Превежда също така от [[френски език|френски]] и от други езици. Съставител е на антологиите на унгарската поезия "На„На минатото време гранката златна"златна“ (1972) и "Нова„Нова унгарска поезија"поезија“ (1980), на антологията "Новогрчка„Новогрчка поезија"поезија“ (1976) и други.
