|
dura bura dva 4adura
{{Биография инфо
| име=Веселин Стоянов
| портрет= dot.png
| описание=български композитор
| наставка=
| роден-дата=[[17 април]] [[1902]]
| роден-място=[[Шумен]], [[България]]
| починал-дата=[[29 юни]] [[1969]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Веселин Анастасов Стоянов''' е [[българи|български]] [[композитор]], [[пианист]], [[музика]]лен [[педагог]] и [[общественик]].
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с [[Добри Войников]]. [[Музика]]та заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи [[пиано]] първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за [[Виена]]. Там изучава [[композиция]] при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството "Съвременна музика", концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: [[Тодор Попов]], [[Димитър Петков (композитор)|Димитър Петков]], [[Стефан Ременков]], [[Александър Текелиев]], [[Иван Маринов]] и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта "Хитър Петър", в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът "Папеса Йоанна", от който са извлечени две [[сюита|сюити]] за оркестър.
За изключителните си заслуги към българската култура Веселин Стоянов е удостоен с най-високи отличия: народен артист, герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
Веселин Стоянов умира в град София на 29 юни 1969 година.
| 