Томас Кун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 41 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q184980 (translate me) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 26:
Кун е роден в [[Синсинати]], [[Охайо]] като син на Семюъл Л. Кун, индустриален инженер, и Минет Струк Кун. Получава бакалавърска степен по [[физика]] в [[Харвардския университет]] през [[1943]] г., магистърска през [[1946]] г. и докторска през [[1949]] г.
От [[1948]] до [[1956]] г. преподава там „История на науката“ по предложение на президента на университета [[Джеймс Брайънт Конант]]. След като напуска Харвард, Кун преподава в [[Калифорнийски университет в Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]] както в Катедрата по философия, така и в катедрата по история, като получава титлата „професор по история на науката“ през [[1961]] г. През [[1964]] г. се мести в [[Принстънския университет]], като „М. Тейлър Пайн професор по философия и история на науката“. През [[1979]] г. отива в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технологичен институт]] (MIT) като „Лоурънс С. Рокфелер професор по философия“ и остава там до [[1991]] г.
Той е най-известен с книгата си ''[[Структурата на научните революции]]'' ([[1962]]), която е и най-влиятелната негова книга <ref>{{en икона}} Alexander Bird (2004), [http://plato.stanford.edu/entries/thomas-kuhn Thomas Kuhn], Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref> и за нея използва за основа „Образци за открития“ (''Patterns of Discovery'') на Норуд Ръсел Хенсън ([[1958]]), в която той представя идеята, че науката не се развива постепенно в посока към истината, а претърпява периодично революции, които той нарича [[смяна на парадигмата|смени на парадигмата]]. Огромното въздействие на работата на Кун може да се измери с революцията, до която води дори в „речника“ на историята на науката: освен „смените на парадигмата“, Кун издига думата „[[парадигма]]“ от термин, използван в [[лингвистика]]та до днешното му по-широко значение, въвежда термина „[[нормална наука]]“, за да обозначи относително рутинната ежедневна работа на учените, работещи в рамките на една парадигма, и е до голяма степен отговорен за използването на термина [[смяна на парадигмата|научни революции]] в множествено число, случващи се в съвсем различни периоди от време на различни места в различни дисциплини за разлика от единствената „Научна революция“ в късния [[Ренесанс]].
| |||