Устройства за излитане и кацане на летателни апарати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
{{Избрана статия|5720592|18 май 2013}}
Ред 1:
{{Шаблон:Номинация за избрана}}
 
[[File:Antonov-225 main landing gear 2.jpg|thumb|right|300px|Колесници на Антонов-225 Мрия]]
[[File:Piper.cub.750pix.jpg|thumb|right|200px|Конструкция на колесника от 30 години на ХХ век на популярният Piper cub]]
Line 112 ⟶ 110:
В исторически план самолетите, произвеждани до началото на Втората световна война са с неприбираеми колесници. За подобрявяне на аеродинамиката, върху стойките са монтирани специални обтекатели на колелата и стойките. Примери за това са известният бомбардировач [[Junkers Ju 87]] и бойния [[PZL.23 Karas]] полско производство. Въпреки мерките за подобряване на аеродинамиката, скоростта на самолетите не надхвърля 400 km/h. Съвременните нискоскоростни самолети за учебни цели, леките и свърхлеките самолети, мотогондолите на [[Делтаплан|делтапланите]] обикновено са изпълнени по тази евтина конструктивна схема. Тази схема се използва и в леките многоцелеви граждански и служебни самолети като например [[Cessna 208 Caravan]].
 
За изпълнение условията за намаляване челното съпротивление, подобряване аеродинамичните качества и увеличаване скоростта, за удовлетворителни характеристики за добра устойчивост, управляемост и икономичност по време на полет, в съвременните самолети колесникът се сгъва и прибира, за да се получи добра [[Аеродинамична форма|аеродинамично обтекаема форма]]. <ref>Маджаров, проф.Борис.Аеродинамика на летателните апарати, Катедра „Въздушен транспорт” ТУ-София, Издателство „Мадара-Принт”, София, 2000, с. 4 </ref> Идеята за реализиране на прибиращ се колесник за пръв път е предложена от Алфонс Пено (Alphonse Pénaud) и Пол Гошо (Paul Gauchot) през 1876 г. <ref>[http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/id?1693475 Последната страница на бревет 117.574 ]</ref> <ref>[http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/id?1693476 Planche I et II du brevet {{n°}}111.574]</ref> Поради сложността на механизма такава схема не е използвана до края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Подвижната ходова част на летателния апарат е значително по-сложна за изпълнение, изисква разработката на нови кинематични схеми и нов тип надеждни хидравлични, пневматични и електрически системи, увеличава теглото на самолета и намалява обемите, които може да се използват за пренос на горива, граждански или военен товар. По тези причина, независимо от влошаването на аеродинамичните показатели, авиоконструкторите до началото на 40-те години на ХХ век използват неприбираеми колесници, на които се поставят подходящи обтекатели за намаляване на челното съпротивление.
 
Прибирането на колесниците намалява полезния обем на самолета, защото заемат обеми във [[фюзелаж]]а, крилата или мотогондолите. Това показва, че решението за прибираемите колесници е технически компромис, насочен към повишаването на експлоатационната ефективност и боеспособност на летателния апарат, независимо от въвеждането на нови по-скъпи системи с висока степен на сложност и здравина. Основно се прилагат две системи:
Line 306 ⟶ 304:
 
{{Шаблон:Портал Авиация}}
{{Избрана статия|5720592|18 май 2013}}
 
[[Категория:Конструкция на летателните апарати]]