Устройства за излитане и кацане на летателни апарати: Разлика между версии

За изпълнение условията за намаляване челното съпротивление, подобряване аеродинамичните качества и увеличаване скоростта, за удовлетворителни характеристики за добра устойчивост, управляемост и икономичност по време на полет, в съвременните самолети колесникът се сгъва и прибира, за да се получи добра [[Аеродинамична форма|аеродинамично обтекаема форма]]. <ref>Маджаров, проф.Борис.Аеродинамика на летателните апарати, Катедра „Въздушен транспорт” ТУ-София, Издателство „Мадара-Принт”, София, 2000, с. 4 </ref> Идеята за реализиране на прибиращ се колесник за пръв път е предложена от Алфонс Пено (Alphonse Pénaud) и Пол Гошо (Paul Gauchot) през 1876 г. <ref>[http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/id?1693475 Последната страница на бревет 117.574 ]</ref> <ref>[http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/id?1693476 Planche I et II du brevet {{n°}}№ 111.574]</ref> Поради сложността на механизма такава схема не е използвана до края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Подвижната ходова част на летателния апарат е значително по-сложна за изпълнение, изисква разработката на нови кинематични схеми и нов тип надеждни хидравлични, пневматични и електрически системи, увеличава теглото на самолета и намалява обемите, които може да се използват за пренос на горива, граждански или военен товар. По тези причина, независимо от влошаването на аеродинамичните показатели, авиоконструкторите до началото на 40-те години на ХХ век използват неприбираеми колесници, на които се поставят подходящи обтекатели за намаляване на челното съпротивление.