През лятото на [[1986]] г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 m. За целта те използват миниподводницата "Алвин" и фоторобота "Джейсън Джуниър", привързан към "Алвин". Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от [[налягане]]то при срещата с [[айсберг]]а. В края на [[2005]] г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на "Титаник", са били много некачествени. Качествен [[нит]] без проблеми би издържал на натиск над 1000 [[kN]], но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.
