'''Индже войвода''' е един от най-прославените български хайдути.
== Биография ==
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в [[Стара планина]], по време на феодалните междуособици в [[Османска империя|Османската империя]] от края на [[18 век]].
Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от [[Бакаджик]]а. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева(1939 - 2011) , Стоян Индже войвода е роден в с. [[Попово (Област Ямбол)|Попово]] (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из [[Странджа]], [[Сакар]] и Бакаджиците. Байрактар му е бил [[Кара Кольо|Кара Кольо Омарчалията]]. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През [[1806]] г. заминава за [[Молдова (област)|Молдова]], където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от [[1821]] г., когато геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява [[Йордан Йовков]] за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
