Васил Василев (общественик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
Става член на Масонската ложа „Светлина“. В 1927 година влиза в [[Национален комитет на македонските братства|Националния комитет на македонските братства]]. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] през 1928 година [[Наум Белев]] прави опит да го убеди, че македонските братства трябва да излязат с осъдителна резолюция срещу [[Иван Михайлов]]. Васил Василев отказва и заедно с [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]], [[Велко Думев]], М. Димитров застават срещу [[Георги Кулишев]], който подкрепя [[протогеровисти]]те. Направен е опит да бъде убит с двамата си телохранители на 15 октомври 1929 година<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.137, 138, 372.</ref>.
 
През 1929 година изнася доклад по организационно-бежанската дейност на VII редовен конгрес на съюзната организация. На същия конгрес мандатът му за член на НК е подновен и става политически секретар на съюза.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), София, 2006, стр.148, 150, 207, 2014, 218, 220.</ref>. На 16 октомври същата година срещу него е извършен атентат от страна на четирима протогеровисти, като е тежко ранен в лявата ръка и левия крак, но оцелява<ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.794</ref>.
 
Народен представител от [[Благоевград|Горноджумайско]] (заедно с [[Иван Ингилизов]] и [[Петър Мърмев]]) от [[Македонска парламентарна група|македонската парламентарна група]] в [[23 Обикновено Народно събрание|ХХІІІ ОНС]] (1931 - 1934) и неин говорител.<ref>[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.]</ref>
Ред 26:
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година е осъден на смърт, по-късно е помилван.<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр. 235</ref>
 
Изгорен е жив от [[Лев Главинчев]] след [[Деветосептемврийски преврат|преврата]] през септември 1944 година.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 46.</ref> Иван Михайлов пияепише за него:
Цитат {{цитат|Измежду македонската интелигенция в България най-познат на широките емигрантски слоеве и жителите в Петричкия окръг бе и друго чедо на Емборе - Васил Василев. Със стотици лица бе завързал лично познанство при грижите му за масови народни нужди. Много пъти е очаквал по гарите идващи от Гърция бежанци, на които е отправил първите братски думи в свободна България. И е полагал първите грижи за техното подслоняване. Много пъти е говорил пред селяни във връзка с инициативата за техното стопанско възмогване. Много другарски срещи и многолюдни събрания е устройвал всекъде из България където живеят македонски българи<ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.795-796</ref>.}}
 
Негов син е журналистът Борислав Василев<ref>[http://frognews.bg/news_39146/Jurnalistat_Borislav_Vasilev_Lev_Glavinchev_e_makedonskiiat_graf_Drakula/ Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg], 1 Октомври 2011</ref>.