Уикипедия

Васил Василев (общественик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Василев.

Васил Иванов Василев е български общественик, деец на македонската емиграция в България.

Васил Василев
български общественик
Роден
Починал
Учил вСолунска българска търговска гимназия
Софийски университет
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Васил Василев в Общомедия

Биография редактиране

Васил Василев е роден на 11 септември 1896 година в Емборе, тогава в Османската империя. Баща му Иван Василев е виден български просветен деец, попечител на Никола Вапцаров, за времето в което учи във Варна. Учи в българската търговска гимназия в Солун. През Първата световна война е подпоручик в Двадесет и седми артилерийски полк.[1] Работи като банков чиновник и кооперативен деец. Включва се в дейността на легалните македонски организации в България заедно с Кръстьо Велянов, Йордан Чкатров и Симеон Евтимов. Става член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[2] Дълги години е председател на македонската младежка организация във Варна. През януари 1923 година е избран за съюзен агитатор на централното ръководство на Македонския младежки културно-просветен съюз, а на следната година - на Съюза на македонските братства.[3]

 
Васил Василев (първи ред, втори от дясно наляво), запасният полковник Константин Пантофчиев (четвърти), Кръстьо Пинзов (втори ред, от ляво надясно), Димитър Минев (трети ред, първи от ляво надясно) и до него него директорът на девическата гимназия във Варна Стоянов и други македонски дейци пред Паметника на незнайния македонски четник
 
„Автономна Македония“ и „Мисълта за Македония“, уводни статии във вестник „Мисъл“ на Васил Василев и Сотир Янев

Става член на Масонската ложа „Светлина“. В 1928, 1929 и 1931 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[4] След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година Наум Белев прави опит да го убеди, че македонските братства трябва да излязат с осъдителна резолюция срещу Иван Михайлов. Васил Василев отказва и заедно с Константин Станишев, Велко Думев, М. Димитров застават срещу Георги Кулишев, който подкрепя протогеровистите. Направен е опит да бъде убит с двамата си телохранители на 15 октомври 1929 година.[5]

През 1929 година изнася доклад по организационно-бежанската дейност на VII редовен конгрес на съюзната организация. На същия конгрес мандатът му за член на НК е подновен и става политически секретар на съюза.[6] На 16 октомври същата година срещу него е извършен атентат от страна на четирима протогеровисти, като е тежко ранен в лявата ръка и левия крак, но оцелява.[7]

Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Петър Мърмев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин говорител.[8] Стоян Бояджиев определя в спомените си Васил Василев като „най-добрия оратор“, когото е слушал.[9]

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е осъден на смърт, по-късно е помилван.[10] Завършва Право в Софийския университетет през 1941 година.[11]

Изгорен е жив от Лев Главинчев след Деветосептемврийския преврат[12] на 26 септември 1944 година.[13] Иван Михайлов пише за него:

„ Измежду македонската интелигенция въ България най-познатъ на широкитѣ емигрантски слоеве и жителитѣ въ Петричкия окрѫгъ бѣ и друго чедо на Емборе - Василъ Василевъ. Съ стотици лица бѣ завързалъ лично познанство при грижитѣ му за масови народни нужди. Много пѫти е очаквалъ по гаритѣ идващи отъ Гърция бежанци, на които е отправилъ първитѣ братски думи въ свободна България. И е полагалъ първитѣ грижи за тѣхното подслоняване. Много пѫти е говорилъ предъ селяни въ връзка съ инициативата за тѣхното стопанско възмогване. Много другарски срещи и многолюдни събрания е устройвалъ всекѫде изъ България кѫдето живеятъ македонски българи.[14] “

Негов син е журналистът Борислав Василев.[15]

Бележки редактиране

  1. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 93.
  2. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
  3. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 45 – 46
  4. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  5. ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 137, 138, 372
  6. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 148, 150, 207, 214, 218, 220.
  7. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 794.
  8. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919 – 1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  9. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 88
  10. ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 235
  11. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1940— 1941
  12. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 46
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 71.
  14. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 795.
  15. ↑ Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Василев_(общественик)&oldid=12128419“.