Васил Василев (общественик)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Василев.

Васил Иванов Василев е български общественик, деец на македонската емиграция в България.

Васил Василев
български общественик

Роден
Починал

Образование Солунска българска търговска гимназия
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Васил Василев в Общомедия

БиографияРедактиране

Васил Василев е роден през 1897 година в Емборе, тогава в Османската империя. Баща му Иван Василев е виден български просветен деец, попечител на Никола Вапцаров, за времето в което учи във Варна. Завършва българската търговска гимназия в Солун. Работи като банков чиновник и кооперативен деец. Включва се в дейността на легалните македонски организации в България заедно с Кръстьо Велянов, Йордан Чкатров и Симеон Евтимов. Става член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[1] Дълги години е председател на македонската младежка организация във Варна. През януари 1923 година е избран за съюзен агитатор на централното ръководство на Македонския младежки културно-просветен съюз, а на следната година - на Съюза на македонските братства.[2]

 
Васил Василев (първи ред, втори от дясно наляво), запасният полковник Константин Пантофчиев (четвърти), Кръстьо Пинзов (втори ред, от ляво надясно), Димитър Минев (трети ред, първи от ляво надясно) и до него него директорът на девическата гимназия във Варна Стоянов и други македонски дейци пред Паметника на незнайния македонски четник
 
„Автономна Македония“ и „Мисълта за Македония“, уводни статии във вестник „Мисъл“ на Васил Василев и Сотир Янев

Става член на Масонската ложа „Светлина“. В 1928, 1929 и 1931 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[3] След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година Наум Белев прави опит да го убеди, че македонските братства трябва да излязат с осъдителна резолюция срещу Иван Михайлов. Васил Василев отказва и заедно с Константин Станишев, Велко Думев, М. Димитров застават срещу Георги Кулишев, който подкрепя протогеровистите. Направен е опит да бъде убит с двамата си телохранители на 15 октомври 1929 година.[4]

През 1929 година изнася доклад по организационно-бежанската дейност на VII редовен конгрес на съюзната организация. На същия конгрес мандатът му за член на НК е подновен и става политически секретар на съюза.[5] На 16 октомври същата година срещу него е извършен атентат от страна на четирима протогеровисти, като е тежко ранен в лявата ръка и левия крак, но оцелява.[6]

Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Петър Мърмев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин говорител.[7] Стоян Бояджиев определя в спомените си Васил Василев като „най-добрия оратор“, когото е слушал.[8]

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е осъден на смърт, по-късно е помилван.[9]

Изгорен е жив от Лев Главинчев след Деветосептемврийския преврат[10] на 26 септември 1944 година.[11] Иван Михайлов пише за него:

Измежду македонската интелигенция въ България най-познатъ на широкитѣ емигрантски слоеве и жителитѣ въ Петричкия окрѫгъ бѣ и друго чедо на Емборе - Василъ Василевъ. Съ стотици лица бѣ завързалъ лично познанство при грижитѣ му за масови народни нужди. Много пѫти е очаквалъ по гаритѣ идващи отъ Гърция бежанци, на които е отправилъ първитѣ братски думи въ свободна България. И е полагалъ първитѣ грижи за тѣхното подслоняване. Много пѫти е говорилъ предъ селяни въ връзка съ инициативата за тѣхното стопанско възмогване. Много другарски срещи и многолюдни събрания е устройвалъ всекѫде изъ България кѫдето живеятъ македонски българи.[12]

Негов син е журналистът Борислав Василев.[13]

БележкиРедактиране

  1. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 45 – 46
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  4. Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 137, 138, 372
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), София, 2006, стр. 148, 150, 207, 214, 218, 220
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 794.
  7. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919 – 1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  8. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 88
  9. Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 235
  10. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 46
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 71.
  12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 795.
  13. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011