Роден е в гр. Фердинанд (дн. [[Монтана]]) на [[22 февруари]] [[1897]] година. Брат е на друг популярен комунистически деец — [[Христо МихайловПопмихайлов]]. Завършва врачанската мъжка гимназия през [[1916]] г. От септември [[1916]] г. отбива редовна военна служба във [[Враца]], по време на която е преведен в [[ШЗО|Школата за запасни подпоручици]] в [[Княжево]], [[София]]. През май [[1918]] г. е произведен в чин [[подпоручик]], а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16<sup>-ти</sup> артилерийски полк от [[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-та</sup> пехотна балканска дивизия]]. Завършва висше юридическо образование през [[1921]] г. и стажува в Ломския окръжен съд. Работи като адвокат в [[адвокатска кантора|адвокатската кантора]] на Замфир Попов и Исай Иванчев в гр. Фердинанд.
=== Политическа дейност в България до 1925 г. ===
Ред 25:
=== В България след Втората световна война ===
Иван МихайловПопмихайлов пристига в България на 16 юли 1945 г. На 15 август 1945 г. е назначен за началник на Оръжейния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната и е произведен в звание „генерал-майор“. През 1947 г. е назначен за първи командващ на българската артилерия в новосъздаденото Командване на артилерията при Министерство на народната отбрана.
През 1950 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и на 9 февруари 1950 г. е произведен в звание „генерал-лейтенант“.
