Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Михайлов.

Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 – 1962).

Иван Михайлов
Министър на народната отбрана
Мандат 9 юни 1958 – 17 март 1962
Предшественик Петър Панчевски
Наследник Добри Джуров
Лични данни
Роден
Починал
16 май 1982 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България
Родства Христо Михайлов (брат)
Полит. партия БКП (1919 – 1982)
Университет Военно-техническа академия „Ф. Е. Джерджински“
Професия воененполитик
Военна служба
Години 1931 – 1945
1961 – 1981
Преданост СССР СССР
България България
Род войски Червена армия
Българска артилерия
Военно звание Армейски генерал
Войсково поделение Артилерия
Войни/Битки Втора световна война
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   
Портал Портална икона Политика

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897 година. По-големият му брат е известният комунистически деец Христо Михайлов, на когото по-късно е наречен гр. Фердинанд – Михайловград.

Иван завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16-ти артилерийски полк от 3-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в Ломския окръжен съд. Работи като адвокат в адвокатската кантора на Замфир Попов и Исай Иванчев в гр. Фердинанд.

Политическа дейност в България до 1925 г.Редактиране

Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден е задочно на 7 г. и 6 мес. лишаване от свобода по ЗЗД. През юни–септември 1925 г. работи нелегално в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден е на смърт по ЗЗД на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.

В СССР от 1925 до 1945 г.Редактиране

През 1925 – 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия „Ф. Е. Джерджински“ в Ленинград, която завършва със специалност „инженер-артилерист“. Стажува в 11-ти артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Съветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник“ през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.

В България след Втората световна войнаРедактиране

Иван Михайлов Попов пристига в България на 16 юли 1945 г. На 15 август 1945 г. е назначен за началник на Оръжейния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната и е произведен в звание „генерал-майор“. През 1947 г. е назначен за първи командващ на българската артилерия в новосъздаденото Командване на артилерията при Министерството на народната отбрана. През 1950 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и на 9 февруари същата година е произведен в звание „генерал-лейтенант“.

Избиран е от Народното събрание за подпредседател, впоследствие за заместник-председател на Министерския съвет непрекъснато, във всички правителства от 4 януари 1951 до 9 юли 1971 г., като през периода е заемал и длъжностите:

Член е и на новосъздадения висш държавен орган Държавен съвет на Народна република България от 8 юли 1971 до 18 юни 1981 г.

Военни звания и отличияРедактиране

Правителствени наградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 199
  2. 35 години от смъртта на арм.ген. Иван Михайлов
  • „Септемврийското въстание 1923“ – енциклопедия