Чернодробна трансплантация: Разлика между версии

Първата чернодробна трансплантация при човек е извършена от [http://newsbureau.upmc.com/Bios/BioStarzl.htm д-р Томас Старцл ] в [[Денвър]], САЩ през 1963 година.

 

През 1983 година в САЩ признават чернодробната [[трансплантация]] за лечебен, а не за експериментален метод. В резултат на това, все повече центрове създават собствени програми за чернодробна трансплантация.

През 1984 година за първи път се осъществява присаждане на черен дроб с предварително намалени размери- от един черен дроб се използват неговите ляв и десен лоб (т. нар. Split чернодробна трансплантация). Разработват се и техники, позволяващи използването на три различни сегмента- ляв чернодробен лоб, негов ляв латерален сегмент и оставащата част от черния дроб (десен лоб с медиален сегмент от левия лоб). По този начин се преодоляват не само нарастващия дефицит от донорски черни дробове, но и трудностите и усложненията, предизвикани от вместването на цял черен дроб от възрастен в [[коремната кухина]] на дете. Така става възможно извършването на трансплантация и при малки кърмачета. При спомагателната чернодробна трансплантация част от болния черен дроб се отстранява и се имплантира присадка с намалени размери. По този начин са коригирани [[метаболитни дефекти]], засягащи черния дроб. Друго показание за тази техника са чернодробните заболявания с иключително бързо и неблагоприятно протичане. Чрез спомагателната чернодробна трансплантация се осигурява метаболитна поддръжка на организма до момента, в който собственият черен дроб се възстанови. След 1988 година хирургичните техники се усъвършенстват значително и това позволява трансплантиране на присадка от [[жив донор]].