|
== Концепция ==
{{факт|Авторът развива [[концепция]]та си на основата на отричането на класическото разбиране и периодизиране на историята, базирайки надстройката ѝ върху модерното откъм средата на 19 век (от времето на т.нар. [[блестяща изолация]] с класическото противопоставяне в [[голямата игра]]) социокултурно разделение на цивилизационна основа, елиминирайки другата противна концепция на [[Германска историческа школа|Германската историческа школа]], която в действителност и въвежда понятието за [[цивилизация]] в [[антропология]]та:|2012|12|18}} {{цитат|Проблем на тази книга са цивилизациите в множествено число. При все това различието между единствено и множествено число запазва своята релевантност, а идеята за цивилизация в единствено число се появява отново във връзка с тезата, че съществува универсална световна цивилизация. Тази теза трудно може да бъде защитена, но си струва да се изследва дали цивилизациите стават по-цивилизовани, което и ще направим в последната глава на тази книга. На второ място навсякъде освен в Германия цивилизацията се приема като културно единство. Германските мислители от XIX в. прокарват рязка граница между цивилизация, включваща според тях механиката, техниката и материалните фактори, и култура, която пък включва ценности, идеали и висшите интелектуални, художествени и морални качества на дадено общество. Това разграничение е характерно за немското социално мислене, но не се възприема никъде другаде. Някои антрополози дори преобръщат това отношение и разглеждат културите като характерни за първобитните, непроменливи, неградски общества, докато по-сложните, развити, урбанистични и динамични общества представляват цивилизации. Тези опити за разграничаване между култура и цивилизация не намират почва и ако не броим Германия, налице е повсеместно съгласие със схващането на Бродел, че „е илюзия да искаме по немски маниер да откъсваме културата от нейната основа — цивилизацията“.|}}
=== Теоретична конструкция ===
{{факт|Изхождайки от [[хипотеза]]та, че {{цитат|Историята на човечеството е история на цивилизациите|}}, Хънтингтън по-конкретно счита, че основния фактор детерминиращ развитието ще бъдат неговите [[цивилизация|цивилизации]], които обединява в групи по страни със сходни социо-ментални, културни и религиозни ценности. Опитвайки се да следва [[Йохан Хердер]], [[Жозеф Артюр де Гобино]], [[Освалд Шпенглер]] и [[Арнолд Тойнби]] (избягвайки дуализма на [[Хюстън Чембърлейн]], основан на изкования от [[Макс Мюлер]] термин [[арийци]]), авторът обобщава, че „човешката история е история на цивилизациите“. Според неговата класификация съществуват седем или осем такива цивилизации:|2013|7|3}}
# Западна цивилизация
# Ислямска цивилизация
|
