Битка при Левунион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
От друга страна войната със селджуките далеч не е прекратена след загубената [[битка при Манцикерт]]. Алексий Комнин се заклева да върне [[Мала Азия]] в пределите на Византийската империя, но [[Малоазийски бейлици|селджукските емирства]] са твърде голяма сила за преодоляване. Обстановката става особено мрачна, след като [[емир]] [[Чака Бей|Чака]] предлага на печенегите съюз срещу Византия - между 1090 и 1091 г.
През 1091 г. печенегите<ref>Според историческите извори с 80-хилядна армия.</ref> нахлуват през северната дунавска граница и започват грабителства в [[Мизия]]. Алексий бързо организира поход срещу тях, но печенегите отстъпват без да дадат решителна битка. Това действа деморализиращо на ромейската армия и достигнали [[Доростол]] те потеглят обратно. Отстъплението им обаче е обърнато в бягство от внезапно нападащите ги по пътя печенежки конни части; армията на Алексий е разбита напълно и
Алексий намира решение. Когато заплахата е най-голяма и обединената армия на печенеги и селджуки лагерува на няколко дни път от Константинопол, при Левунион, императорът успява с дипломация да отклони пътуващите към сбора [[кумани|кумански]] отряди. Те са вербувани от печенегите за подкрепа, но между двете племена съществува стара вражда от по-ранен грабителски съвместен поход в Мизия, когато те с кръвопролитие помежду си разпределят плячката. Алексий се възползва от това, уж забравяйки греховете на куманите към Византия. Императорът успява да подкупи ''кипчаците''<ref>{{Харвардска система за цитиране|Браунстоун|2001|loc=182}}</ref> и се изправя срещу лагера на нашествениците до устието на [[Марица]] със съществено 40-хилядно куманско подкрепление. Заедно с тях императорът строява остатъците от наличната му войска [[стратиоти]] и малкия, но постепенно увеличаващ се в следващите години наемнически корпус на Византия.
| |||