Васил Главинов: Разлика между версии

 

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с [[Григор Василев]], [[Димо Хаджидимов]], [[Павел Делирадев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Ангел Томов]]. Създават солунската [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], която става неразделна част от БРСДП (т.с.)<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 40-41.</ref>. Тогава става близък на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и изпълнява различни задачи, като обикаля [[Одрин]], [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]], [[Ксанти]], [[Сяр]] и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. В [[Солун]] и [[Битоля]] от [[1909]] година издава вестник „[[Работническа искра]]“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората - на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.<ref>[http://bulmak.blogspot.com/2008_05_01_archive.html#3157408460193993442 „Работническа искра" бр.4/1909-Битола]</ref>

През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в [[Белград]]. В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на [[Балканска война|Балканската война]] се установява в София. По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.<ref name="Архиви"/>