Ядрена енергетика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Orehche (беседа | приноси)
целият раздел е тенденциозен, пълен с неверни и много остарели факти и несбъднати прогнози. Също, безсмислена борба между ВЕИ и АЕЦ
граматика; форматиране: 3x число+г., интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 7:
<ref name="wna">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org/info/Facts-and-Figures/World-Nuclear-Power-Reactors-and-Uranium-Requirements/#.Udg9Jqxc3YU|title=World Nuclear Power Reactors & Uranium Requirements|publisher=WNA|year=2013}}</ref>
 
Първите ядрени реактори са построени през 1940-те години. В началото на 1950-те този вид енергетика навлиза в разцвет заради икономическия и военно-технологичен подем след края на [[Втората световна война]]. До средата на 1980-те са построени стотици ядрени реактори в десетки държави по света, а към 2012 година десетки са в процес на изграждане. Най-големите производители на енергия от АЕЦ в световен мащаб са САЩ, Франция, Южна Корея, Великобритания, Русия, Канада и Китай. Някои държави планират изграждането на нови мощности, докато други големи производители планират закриване на мощности, а някои смятат да закрият всичките си АЕЦ като Германия (до 2022г2022 г.)
<ref name="BBC News">{{Cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13592208|title=Germany: Nuclear power plants to close by 2022|publisher=BBC|year=2011}}</ref>, Белгия (до 2025г) <ref name="oilprice">{{Cite web|url=http://oilprice.com/Alternative-Energy/Nuclear-Power/Belgium-To-Shut-Down-All-Nuclear-Reactors-By-2025.html|title=Belgium to Shut Down All Nuclear Reactors by 2025|publisher=oilprice|year=2011}}</ref>, Швейцария (до 2034г) <ref name="euroactive">{{Cite web|url=http://www.euractiv.com/climate-environment/swiss-shut-nuclear-power-plants-news-508047|title=Swiss to shut down nuclear power plants by 2034|publisher=EuroActive|year=2011}}</ref>. Други, по-малки производители също изграждат нови реактори - Финландия изгражда OLKILUOTO-3 от 2005г <ref name="iaea1">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/CountryStatistics/ReactorDetails.aspx?current=860|title= OLKILUOTO-3|publisher=МААЕ|year=2013}}</ref> а Аржентина изгражда ATUCHA-2 от 1981г1981 г. <ref name="iaea2">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/CountryStatistics/ReactorDetails.aspx?current=5|title= ATUCHA-2|publisher=МААЕ|year=2013}}</ref>
 
Споровете около развитието ядрената енергетика са свързани главно с повишаващата се цена на АЕЦ, безопасността им и радиоактивните отпадъци. Дебатите за безопасността възникават след три значими аварии в атомни електрически централи (АЕЦ) — [[Инцидент на Тримилния остров|в Трий Майл Айлънд]] (САЩ) през 1979, [[Чернобилска авария|в Чернобил]] (СССР) през 1986 и [[Авария на АЕЦ Фукушима I|във Фукушима I]] (Япония) през 2011. Значителното радиоактивно замърсяване, съпътствало тези аварии, довежда до евакуации, повишаване заболеваемостта от рак и икономически проблеми заради изплащането на обезщетения и разчистване на замърсените райони. Поддръжниците на ядрената енергетика изтъкват липсата на отрицателно влияние върху климата, ниската консумация на гориво и високата производителност на процеса като основни предимства.
Ред 32:
Първата комерсиална атомна електроцентрала е „Calder Hall“ в [[Селафийлд]] (Sellafield), [[Англия]], която е открита през [[1956]] с начален капацитет от 50 МВ (след това 200 МВ).<ref name="bbc17oct">{{Cite web|url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/october/17/newsid_3147000/3147145.stm|title=On This Day: 17 October|accessdate=2006-11-09|publisher=BBC News}}</ref> Реакторът Shippingport ([[Пенсилвания]] - 1957) е първата атомна централа в САЩ.
 
Една от първите организации, разработващи атомна енергия е Флотът на САЩ, където тя се използва за задвижване на [[подводница|подводници]] и [[самолетоносач]]и. Техните системи са много сигурни, благодарение на адмирал [[ХиманХайман Риковер]] (Hyman G. Rickover), водеща фигура в разработките. Флотът на САЩ използва най-много ядрени реактори, повече дори и от [[Руския флот]], без публично известни инциденти. Първата атомно задвижвана подводница, [[Наутилус (SSN-571)|„Наутилус“]] (SSN-571), е пусната в експлоатация през [[1955]]. Две подводници [[USS Scorpion (SSN-589)|„Скорпиън“]] и [[USS Thresher (SSN-593)|„Трешър“]], са потънали, но не поради инциденти с техните реактори, а останките им са на такива места, че рискът от замърсяване се счита за нисък.
 
[[Енрико Ферми]] и [[Лео Силард]] получават патент за ядрен реактор през [[1955]].
Ред 46:
 
На международно ниво се работи върху подобряване на безопасността. Например [[пасивна безопасност]] използване на термоядрена реакция и допълнително използване на произведената топлина&nbsp;— за [[производство на водород]] (за развиване на [[водородна икономика]]), за [[обезсоляване]] на солена вода или за [[централно отопление]].
 
 
=== Разработване ===
Line 65 ⟶ 64:
 
[[Austria]] (1978), [[Sweden]] (1980) and [[Italy]] (1987) (influenced by Chernobyl) voted in referendums to oppose or phase out nuclear power, while opposition in [[Republic of Ireland|Ireland]] prevented a nuclear program there.-->
 
=== Бъдещето ===
Бъдещето на ядрената енергетика е обект от отдавна на много дълги спорове и дискусии.
 
Според World Nuclear Association - WNA<ref name="wnasite">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org|title=WNA|year=2013}}</ref>, ядрената енергетика се развива силно — САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Китай, Индия, Русия, Канада, Пакистан, Франция и Финландия строят нови електроцентрали, а Великобритания, Южна Африка, Полша, Румъния, Турция и ОАЕ планират строителството на нови мощности.
, ядрената енергетика се развива силно — САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Китай, Индия, Русия, Канада, Пакистан, Франция и Финландия строят нови електроцентрали, а Великобритания, Южна Африка, Полша, Румъния, Турция и ОАЕ планират строителството на нови мощности.
 
[[Image:Nuclear power station.svg|thumb|650px|center|Състояние на ядрената енергетика по света:
Line 77 ⟶ 74:
|}]]
 
Горната графика е направена от WNA през 2009 г. и е разпространена много в обществото, но се нуждае от коментар, тъй като по нея не може да се разбере в кои държави реакторите в строеж имат съществено значение и кои от тях са "замразени". Всичките числови данни, въз основа на които е изготвена графиката, могат да се видят на сайта на МААЕ <ref name="iaearuc">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/WorldStatistics/UnderConstructionReactorsByCountry.aspx|
 
Горната графика е направена от WNA и е разпространена много в обществото, но се нуждае от коментар тъй като по нея не може да се разбере в кои държави реакторите в строеж имат съществено значение и кои от тях са "замразени". Всичките числови данни въз основа на които е изготвена графиката могат да се видят на сайта на МААЕ <ref name="iaearuc">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/WorldStatistics/UnderConstructionReactorsByCountry.aspx|
title=МААЕ - реактори в строеж|year=2013}}</ref> където се води строг контрол за всяка държава с ядрена дейност.
През 2009г. когато е изготвена графиката в САЩ е имало само един реактор в строеж WATTS BAR-2, започнат 1972 година. Силно наситеният син цвят отчита пък за страна с огромна площ като Арженитина строежа на реактор започнат през 1981 година. Повечето реактори в строеж в Европа и Америка са в подобно състояние. В Африка не се строи нито един реактор, а да се отразява всяка приказка за строеж на реактор в подобна графика е несериозно. В реален интензивен строеж извън Азия има само два реактора - един във Франция и един във Финландия. И двата са закъснели с по четири години и оскъпяването им достига вече до 3 пъти <ref name="reuters0">{{Cite web|url=http://www.reuters.com/article/2012/12/03/us-edf-nuclear-flamanville-idUSBRE8B214620121203|title=EDF raises French EPR reactor cost to over $11 billion|publisher=Reuters|year=2012}}</ref>, което поставя въпросителни както за бъдещето на Арева така и на този тип реактори в Европа. Спрямо Европа и Америка в Азия има много реактори в реален строеж. Най-много от тях са в Китай, но Китай и в момента с 18 реактора задоволява едва 1.99% от нуждите си на ток, при което едва ли разчита някога този дял да надхвърли 5%. Не бива също така да сравняваме България с Азия когато правим планове за бъдещето на енергетиката си. В някои азиатски държави като Китай и Русия няма пазар на ток, в други се развива ядрена енергетика поради военно-политически причини, а в трети като Япония и Южна Корея има голям дефицит на ток и малки възможности за генерирането му по друг начин.
 
През 2009г2009 г. когато е изготвена графиката в САЩ е имало само един реактор в строеж WATTS BAR-2, започнат през 1972 годинаг. Силно наситеният син цвят отчита пък за страна с огромна площ като Арженитина строежа на реактор започнат през 1981 година. Повечето реактори в строеж в Европа и Америка са в подобно състояние. В Африка не се строи нито един реактор, а да се отразява всяка приказка за строеж на реактор в подобна графика е несериозно. В реален интензивен строеж извън Азия има само два реактора - един във Франция и един във Финландия. И двата са закъснели с по четири години и оскъпяването им достига вече до 3 пъти <ref name="reuters0">{{Cite web|url=http://www.reuters.com/article/2012/12/03/us-edf-nuclear-flamanville-idUSBRE8B214620121203|title=EDF raises French EPR reactor cost to over $11 billion|publisher=Reuters|year=2012}}</ref>, което поставя въпросителни както за бъдещето на Арева така и на този тип реактори в Европа. Спрямо Европа и АмерикаОбратно, в Азия има много реактори в реален строеж. Най-много от тях са в Китай, но Китай и в момента с 18 реактора задоволява едва 1.99% от нуждите си на ток, при което едва ли разчита някога този дял да надхвърли 5%. Не бива също така да сравняваме България с Азия когато правим планове за бъдещето на енергетиката си. В някои азиатски държави като Китай и Русия няма пазар на ток, в други се развива ядрена енергетика поради военно-политически причини, а в трети като Япония и Южна Корея има голям дефицит на ток и малки възможности за генерирането му по друг начин.
 
== Сигурност ==
{{основна|Международна скала за ядрени и радиационни събития}}
В историята на ядрената енергетика са се случвали сериозни инциденти. Най-големите аварии в АЕЦ се случват в Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд. Други инциденти включват аварии в реакторите на съветските ядрени подводници [[Подводница К-19|К-19]], [[Подводница К-27|К-27]] и [[Подводница К-431|К-431]], и разпадане на атомната батерия на спътник [[NAVSAT]] при навлизане в атмосферата през 1960-те години. Продължава разработването на технологии за т.нар. „пасивна сигурност“ и на методи за [[ядрен синтез]].
 
Line 89 ⟶ 86:
 
== Икономика ==
След [[Авария на АЕЦ Фукушима I|аварията във ФокушимаФукушима]] през 2011 г. ядрената енергетика в света е изправена пред сериозни финансови затруднения.<ref name="оreh0">{{Cite web|url=http://www.usnews.com/news/articles/2012/03/30/expert-nuclear-power-is-on-its-deathbed|title=Expert: Nuclear Power Is On Its Deathbed|publisher=US News|year=2012}}</ref>
Старите реактори в повечето случаи нямат проблем да продават токътелектроенергията си на печалба. Себестойността на тока от реактори присъединявани през 1985г1985 г. когато в света са присъединявани по 33 реактора на година (8-10 пъти повече от днес) <ref name="оreh1">{{Cite web|url=http://www-pub.iaea.org/books/IAEABooks/8954/Nuclear-Power-Reactors-in-the-World-2012-Edition|title=Nuclear Power Reactors in the World 2012 Edition, стр.20|publisher=МААЕ|year=2012}}</ref> се счита, че е под $30/МВч. Ядрените централи обикновено продават ток на борсите с дългосрочни договори за 10 и 20 години напред, при пазарни цени от $15-20 /МВч за нощен ток и $60-80/МВч за дневен. <ref name="caiso">{{Cite web|url=http://www.caiso.com/Documents/Real-TimeDailyMarketWatch_Jul3_2013.pdf|title=Примерни цени на едро в Калифорния за сряда, 3/7/2013г|publisher=CAISO|year=2013}}</ref>. У нас АЕЦ Козлодуй продава при износ ток сна дългосрочнисвободно договорена цена и на [[НЕК]] на регулирана цена 42.30лв/Мвч <ref name="oreh2">{{Cite web|url=http://www.dker.bg/pagebg.php?P=401&SP=402|title=Цени на ток на ДКЕВР|publisher=ДКЕВР|year=2013}}</ref>. Тази цена обаче не включва капиталовите разходи които за АЕЦ са около 60-70% <ref name="oreh3">{{Cite web|url=http://en.wikipedia.org/wiki/Economics_of_nuclear_power_plants#cite_note-14|title=Economics of nuclear power plants}}</ref>, не включва закриването на блоковете и застраховката срещу голяма авария. Дори и при тези условия Козлодуй покрива загубите чрез износа си.
договори до 10 и 20 години напред, при пазарни цени от $15-20 /МВч за нощен ток и $60-80/МВч за дневен. <ref name="caiso">{{Cite web|url=http://www.caiso.com/Documents/Real-TimeDailyMarketWatch_Jul3_2013.pdf|title=Примерни цени на едро в Калифорния за сряда, 3/7/2013г|publisher=CAISO|year=2013}}</ref>. У нас Козлодуй продава ток на свободна цена при износ и на фиксирана цена 42.30лв/Мвч на НЕК
<ref name="oreh2">{{Cite web|url=http://www.dker.bg/pagebg.php?P=401&SP=402|title=Цени на ток на ДКЕВР|publisher=ДКЕВР|year=2013}}</ref>. Тази цена обаче не включва капиталовите разходи които за АЕЦ са около 60-70% <ref name="oreh3">{{Cite web|url=http://en.wikipedia.org/wiki/Economics_of_nuclear_power_plants#cite_note-14|title=Economics of nuclear power plants}}</ref>, не включва закриването на блоковете и застраховаката за голяма авария. Дори и при тези условия Козлодуй покрива загуби за оперативни разходи при тази цена, чрез износа си.
 
След аварията във ФокушимаФукушима бяха въведени много по-строги изисквания за сигурност и на много реактори се наложи да направят големи неочаквани инвестиции. Неподвижните части на един реактор имат живот над 60 години, но всички движещи се части и тръби трябва да се обновяват редовно и да са в изрядно състояние, което изисква също много средства. В САЩ, където цената на природния газ падна непредвидено към 5-6 пъти, те бяха подложени на допълнителен силен натиск и само за първите 6 месеца на 2013г,2013 г. четири от всичките 104 реактора бяха закрити, въпреки че имаха лиценз за работа още дълги години. <ref name="оreh4">{{Cite web|url=http://articles.latimes.com/2013/jun/07/local/la-me-ln-why-san-onofre-nuclear-plant-closing-cost-20130607|title=Why is San Onofre nuclear plant closing?|publisher=LA Times|year=2013}}</ref> <ref name="оreh5">{{Cite web|url=http://www.nytimes.com/2012/10/23/business/energy-environment/dominion-to-close-wisconsin-nuclear-plant.html|title=Wisconsin Nuclear Reactor to Be Closed|publisher=New York Times}}</ref>
 
При строежътстроежа на нови реактори финансовите пречкитепречки са още по-големи. Поради многото легирана стомана и ценни метали в тях те са поскъпнали за последните 10 години 3 пъти, от около $1500-$2000/kW на $5000-$7000/kW
 
== Цикъл на използване ==
Line 104 ⟶ 99:
 
=== Изтегляне от употреба ===
Поддръжката на ядрените реактори и съпътстващите ги инсталации продължава дълго, след като те са спрели да произвеждат електроенергия. Реакторите и станциите за обогатяване на уран (ако са налични) трябва да бъдат разглобени и обработени така, че оставащите помещения и оборудване да са безопасни. След известен период на охлаждане (който при някои типове реактори може да продължи десетилетия), реакторите се нарязват, опаковат и преработват. Този процес е много скъп, времеемък, крие опасности за служителите и околната среда, и увеличава риска от инцидент или саботаж.
 
Използваната за разглобяване енергия може да достигне 50% от вложената за построяване. Обикновено стойността на процеса е между $300 милиона и $5,6 милиарда. Най-скъп е процесът на разглобяване и разчистване при АЕЦ, пострадали от аварии. В САЩ са спрени и изтеглени от употреба общо 13 реактора, но нито един от тях не е напълно демонтиран и преработен.
 
=== Промени в климата ===
Промените в световния климат, предизвикващи екстремни явления като горещи вълни, могат да силно да засегнат работата на атомните електроцентрали. <ref name=ODI1>Dr. Frauke Urban and Dr. Tom Mitchell 2011. [http://www.odi.org.uk/resources/details.asp?id=5792&title=climate-change-disasters-electricity-generation Climate change, disasters and electricity generation]. London: Overseas Development Institute and Institute of Development Studies</ref> Морската вода има корозивен характер и не може да се използва от реактори, затова намаляващите запаси от прясна вода могат да се превърнат в проблем за ядрената енергетика.<ref name=ODI1/> През 2003 и 2006 Франция е засегната от гореща вълна, което налага изключването на някои ядрени реактори. През 2009 годинаг. подобна ситуация предизвиква недостиг от 8 GW във френската енергийна мрежа и правителството взима решение временно да внася ток, докато спаднат високите температури.<ref name=ODI1/>
 
== Ефект върху околната среда ==
[[Image:Sovacool 2008 life-cycle study.png|thumb|400п|център|Мета-анализ от Бенджамин Совакуул на 103 различни изследвания. Според анализа емисиите на CO<sub>2</sub> от АЕЦ за целия ѝ жизнен цикъл възлизат на 66.08&nbsp;g/kWh (грама на киловатчас). Резултатите от различни източници на [[възобновяема енергия]] показват емисии от порядъка на 9–32&nbsp;g/kWh.<ref name=sov/> Изследване от 2012 г. на [[Йейлския университет]] показва друга средна стойност — в зависимост от типа реактор, емисиите на CO<sub>2</sub> от АЕЦ възлизат от 11 до 25&nbsp;g/kWh за целия ѝ жизнен цикъл.<ref>{{Cite web |url=http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1530-9290.2012.00472.x/full |title=Life Cycle Greenhouse Gas Emissions of Nuclear Electricity Generation |year= 2012 |location=Yale}}</ref>]]
 
Анализите на емисии на [[въглероден диоксид]] (CO<sub>2</sub>) при производството на електроенергия от ядрени реактори показват, че ядрената енергетика е сравнима с възобновяемите източници на енергия в това отношение. Отделянето на парникови газове е в пъти по-високо при енергията, произвеждана от полезни изкопаеми (въглища, газ, нефт).<ref name=sov>Benjamin K. Sovacool. [http://www.nirs.org/climate/background/sovacool_nuclear_ghg.pdf Valuing the greenhouse gas emissions from nuclear power: A critical survey]. ''Energy Policy'', Vol. 36, 2008, p. 2950.</ref><ref>[http://www.world-nuclear.org/info/inf100.html Energy Balances and CO2 Implications] World Nuclear Association November 2005</ref><ref>{{cite web |url= http://www.nei.org/keyissues/protectingtheenvironment/lifecycleemissionsanalysis/ |title=Life-cycle emissions analyses |publisher=Nei.org |date= |accessdate=2010-08-24}}</ref> При ядрената енергия обаче остават радиоактивни отпадъци.
 
Според Научната комисия по ефектите на атомната радиация към [[ООН]] (UNSCEAR), работата на атомни електроцентрали, включително операциите около горивния цикъл, отделят в околната среда радиоизотопи с облъчваща стойност от 0,0002&nbsp;mSv (мили[[сиверт]]а) на година, в световен мащаб.<ref name=UNSCEAR_GA>{{cite web |url= http://www.unscear.org/docs/reports/2008/09-86753_Report_2008_GA_Report_corr2.pdf |title=UNSCEAR 2008 Report to the General Assembly |publisher=United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation |year=2008}}</ref> За сравнение, естственият световен радиационен фон възлиза на 2,4&nbsp;mSv годишно, в зависимост от местоположението може да варира от 1&nbsp;mSv до 13&nbsp;mSv годишно.<ref name=UNSCEAR_GA/>. Остатъчната радиация от най-тежкия ядрен инцидент — този в Чернобил — към 2008 година възлиза на 0,002&nbsp;mSv годишно в световен мащаб, като в годината на аварията (1986) е била 0,04&nbsp;mSv на човек годишно за цялото [[Северно полукълбо]], и много по-висока сред ликвидаторите и райони в непосредствена близост до аварията.<ref name=UNSCEAR_GA/>
<!-- Променям заглавието на следващия раздел според посочените линкове; тъй като такъв раздел е вече наличен в основната статия за Белене, тук може би трябва да се развият становища за ядрената енергетика изобщо. -->
 
== Становища за и против развитието на ядрена енергетика в България ==
 
{{основна|АЕЦ „Белене“}}
== Становища за и против ==
Доколкото становищата за и против ядрената енергетика са много противоречиви и често напълно противоположни, тук ще дадем връзки към сайтове с аргументи и в двете посоки.
 
=== За ===
* [http://referendumbelene.com/ Референдум за АЕЦ Белене]