Ядрена енергетика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
целият раздел е тенденциозен, пълен с неверни и много остарели факти и несбъднати прогнози. Също, безсмислена борба между ВЕИ и АЕЦ |
граматика; форматиране: 3x число+г., интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 7:
<ref name="wna">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org/info/Facts-and-Figures/World-Nuclear-Power-Reactors-and-Uranium-Requirements/#.Udg9Jqxc3YU|title=World Nuclear Power Reactors & Uranium Requirements|publisher=WNA|year=2013}}</ref>
Първите ядрени реактори са построени през 1940-те години. В началото на 1950-те този вид енергетика навлиза в разцвет заради икономическия и военно-технологичен подем след края на [[Втората световна война]]. До средата на 1980-те са построени стотици ядрени реактори в десетки държави по света, а към 2012 година десетки са в процес на изграждане. Най-големите производители на енергия от АЕЦ в световен мащаб са САЩ, Франция, Южна Корея, Великобритания, Русия, Канада и Китай. Някои държави планират изграждането на нови мощности, докато други големи производители планират закриване на мощности, а някои смятат да закрият всичките си АЕЦ като Германия (до
<ref name="BBC News">{{Cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13592208|title=Germany: Nuclear power plants to close by 2022|publisher=BBC|year=2011}}</ref>, Белгия (до 2025г) <ref name="oilprice">{{Cite web|url=http://oilprice.com/Alternative-Energy/Nuclear-Power/Belgium-To-Shut-Down-All-Nuclear-Reactors-By-2025.html|title=Belgium to Shut Down All Nuclear Reactors by 2025|publisher=oilprice|year=2011}}</ref>, Швейцария (до 2034г) <ref name="euroactive">{{Cite web|url=http://www.euractiv.com/climate-environment/swiss-shut-nuclear-power-plants-news-508047|title=Swiss to shut down nuclear power plants by 2034|publisher=EuroActive|year=2011}}</ref>. Други, по-малки производители също изграждат нови реактори - Финландия изгражда OLKILUOTO-3 от 2005г <ref name="iaea1">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/CountryStatistics/ReactorDetails.aspx?current=860|title= OLKILUOTO-3|publisher=МААЕ|year=2013}}</ref> а Аржентина изгражда ATUCHA-2 от
Споровете около развитието ядрената енергетика са свързани главно с повишаващата се цена на АЕЦ, безопасността им и радиоактивните отпадъци. Дебатите за безопасността възникават след три значими аварии в атомни електрически централи (АЕЦ) — [[Инцидент на Тримилния остров|в Трий Майл Айлънд]] (САЩ) през 1979, [[Чернобилска авария|в Чернобил]] (СССР) през 1986 и [[Авария на АЕЦ Фукушима I|във Фукушима I]] (Япония) през 2011. Значителното радиоактивно замърсяване, съпътствало тези аварии, довежда до евакуации, повишаване заболеваемостта от рак и икономически проблеми заради изплащането на обезщетения и разчистване на замърсените райони. Поддръжниците на ядрената енергетика изтъкват липсата на отрицателно влияние върху климата, ниската консумация на гориво и високата производителност на процеса като основни предимства.
Ред 32:
Първата комерсиална атомна електроцентрала е „Calder Hall“ в [[Селафийлд]] (Sellafield), [[Англия]], която е открита през [[1956]] с начален капацитет от 50 МВ (след това 200 МВ).<ref name="bbc17oct">{{Cite web|url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/october/17/newsid_3147000/3147145.stm|title=On This Day: 17 October|accessdate=2006-11-09|publisher=BBC News}}</ref> Реакторът Shippingport ([[Пенсилвания]] - 1957) е първата атомна централа в САЩ.
Една от първите организации, разработващи атомна енергия е Флотът на САЩ, където тя се използва за задвижване на [[подводница|подводници]] и [[самолетоносач]]и. Техните системи са много сигурни, благодарение на адмирал [[
[[Енрико Ферми]] и [[Лео Силард]] получават патент за ядрен реактор през [[1955]].
Ред 46:
На международно ниво се работи върху подобряване на безопасността. Например [[пасивна безопасност]] използване на термоядрена реакция и допълнително използване на произведената топлина — за [[производство на водород]] (за развиване на [[водородна икономика]]), за [[обезсоляване]] на солена вода или за [[централно отопление]].
=== Разработване ===
Line 65 ⟶ 64:
[[Austria]] (1978), [[Sweden]] (1980) and [[Italy]] (1987) (influenced by Chernobyl) voted in referendums to oppose or phase out nuclear power, while opposition in [[Republic of Ireland|Ireland]] prevented a nuclear program there.-->
=== Бъдещето ===
Бъдещето на ядрената енергетика е обект от отдавна на много дълги спорове и дискусии.
Според World Nuclear Association - WNA<ref name="wnasite">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org|title=WNA|year=2013}}</ref>, ядрената енергетика се развива силно — САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Китай, Индия, Русия, Канада, Пакистан, Франция и Финландия строят нови електроцентрали, а Великобритания, Южна Африка, Полша, Румъния, Турция и ОАЕ планират строителството на нови мощности.
[[Image:Nuclear power station.svg|thumb|650px|center|Състояние на ядрената енергетика по света:
Line 77 ⟶ 74:
|}]]
Горната графика е направена от WNA през 2009 г. и е разпространена много в обществото, но се нуждае от коментар, тъй като по нея не може да се разбере в кои държави реакторите в строеж имат съществено значение и кои от тях са "замразени". Всичките числови данни, въз основа на които е изготвена графиката, могат да се видят на сайта на МААЕ <ref name="iaearuc">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/WorldStatistics/UnderConstructionReactorsByCountry.aspx|▼
▲Горната графика е направена от WNA и е разпространена много в обществото, но се нуждае от коментар тъй като по нея не може да се разбере в кои държави реакторите в строеж имат съществено значение и кои от тях са "замразени". Всичките числови данни въз основа на които е изготвена графиката могат да се видят на сайта на МААЕ <ref name="iaearuc">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/WorldStatistics/UnderConstructionReactorsByCountry.aspx|
title=МААЕ - реактори в строеж|year=2013}}</ref> където се води строг контрол за всяка държава с ядрена дейност.
През 2009г. когато е изготвена графиката в САЩ е имало само един реактор в строеж WATTS BAR-2, започнат 1972 година. Силно наситеният син цвят отчита пък за страна с огромна площ като Арженитина строежа на реактор започнат през 1981 година. Повечето реактори в строеж в Европа и Америка са в подобно състояние. В Африка не се строи нито един реактор, а да се отразява всяка приказка за строеж на реактор в подобна графика е несериозно. В реален интензивен строеж извън Азия има само два реактора - един във Франция и един във Финландия. И двата са закъснели с по четири години и оскъпяването им достига вече до 3 пъти <ref name="reuters0">{{Cite web|url=http://www.reuters.com/article/2012/12/03/us-edf-nuclear-flamanville-idUSBRE8B214620121203|title=EDF raises French EPR reactor cost to over $11 billion|publisher=Reuters|year=2012}}</ref>, което поставя въпросителни както за бъдещето на Арева така и на този тип реактори в Европа. Спрямо Европа и Америка в Азия има много реактори в реален строеж. Най-много от тях са в Китай, но Китай и в момента с 18 реактора задоволява едва 1.99% от нуждите си на ток, при което едва ли разчита някога този дял да надхвърли 5%. Не бива също така да сравняваме България с Азия когато правим планове за бъдещето на енергетиката си. В някои азиатски държави като Китай и Русия няма пазар на ток, в други се развива ядрена енергетика поради военно-политически причини, а в трети като Япония и Южна Корея има голям дефицит на ток и малки възможности за генерирането му по друг начин.▼
▲През
== Сигурност ==
{{основна|Международна скала за ядрени и радиационни събития}}
В историята на ядрената енергетика са се случвали сериозни инциденти. Най-големите аварии в АЕЦ се случват в Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд. Други инциденти включват аварии в реакторите на съветските ядрени подводници [[Подводница К-19|К-19]], [[Подводница К-27|К-27]] и [[Подводница К-431|К-431]], и разпадане на атомната батерия на спътник [[NAVSAT]] при навлизане в атмосферата през 1960-те години. Продължава разработването на технологии за т.нар. „пасивна сигурност“ и на методи за [[ядрен синтез]].
Line 89 ⟶ 86:
== Икономика ==
След [[Авария на АЕЦ Фукушима I|аварията във
Старите реактори в повечето случаи нямат проблем да продават
След аварията във
При
== Цикъл на използване ==
Line 104 ⟶ 99:
=== Изтегляне от употреба ===
Поддръжката на ядрените реактори и съпътстващите ги инсталации продължава дълго, след като те са спрели да произвеждат електроенергия. Реакторите и станциите за обогатяване на уран (ако са налични) трябва да бъдат разглобени и обработени така, че оставащите помещения и оборудване да са безопасни. След известен период на охлаждане (който при някои типове реактори може да продължи десетилетия), реакторите се нарязват, опаковат и преработват. Този процес е много скъп, времеемък, крие опасности за служителите и околната среда, и увеличава риска от инцидент или саботаж.
Използваната за разглобяване енергия може да достигне 50% от вложената за построяване. Обикновено стойността на процеса е между $300 милиона и $5,6 милиарда. Най-скъп е процесът на разглобяване и разчистване при АЕЦ, пострадали от аварии. В САЩ са спрени и изтеглени от употреба общо 13 реактора, но нито един от тях не е напълно демонтиран и преработен.
=== Промени в климата ===
Промените в световния климат, предизвикващи екстремни явления като горещи вълни, могат да силно да засегнат работата на атомните електроцентрали. <ref name=ODI1>Dr. Frauke Urban and Dr. Tom Mitchell 2011. [http://www.odi.org.uk/resources/details.asp?id=5792&title=climate-change-disasters-electricity-generation Climate change, disasters and electricity generation]. London: Overseas Development Institute and Institute of Development Studies</ref> Морската вода има корозивен характер и не може да се използва от реактори, затова намаляващите запаси от прясна вода могат да се превърнат в проблем за ядрената енергетика.<ref name=ODI1/> През 2003 и 2006 Франция е засегната от гореща вълна, което налага изключването на някои ядрени реактори. През 2009
== Ефект върху околната среда ==
[[Image:Sovacool 2008 life-cycle study.png|thumb|400п|център|Мета-анализ от Бенджамин Совакуул на 103 различни изследвания. Според анализа емисиите на CO<sub>2</sub> от АЕЦ за целия ѝ жизнен цикъл възлизат на 66.08 g/kWh (грама на киловатчас). Резултатите от различни източници на [[възобновяема енергия]] показват емисии от порядъка на 9–32 g/kWh.<ref name=sov/> Изследване от 2012 г. на [[Йейлския университет]] показва друга средна стойност — в зависимост от типа реактор, емисиите на CO<sub>2</sub> от АЕЦ възлизат от 11 до 25 g/kWh за целия ѝ жизнен цикъл.<ref>{{Cite web |url=http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1530-9290.2012.00472.x/full |title=Life Cycle Greenhouse Gas Emissions of Nuclear Electricity Generation |year= 2012 |location=Yale}}</ref>]]
Анализите на емисии на [[въглероден диоксид]] (CO<sub>2</sub>) при производството на електроенергия от ядрени реактори показват, че ядрената енергетика е сравнима с възобновяемите източници на енергия в това отношение. Отделянето на парникови газове е в пъти по-високо при енергията, произвеждана от полезни изкопаеми (въглища, газ, нефт).<ref name=sov>Benjamin K. Sovacool. [http://www.nirs.org/climate/background/sovacool_nuclear_ghg.pdf Valuing the greenhouse gas emissions from nuclear power: A critical survey]. ''Energy Policy'', Vol. 36, 2008, p. 2950.</ref><ref>[http://www.world-nuclear.org/info/inf100.html Energy Balances and CO2 Implications] World Nuclear Association November 2005</ref><ref>{{cite web |url= http://www.nei.org/keyissues/protectingtheenvironment/lifecycleemissionsanalysis/ |title=Life-cycle emissions analyses |publisher=Nei.org |date= |accessdate=2010-08-24}}</ref> При ядрената енергия обаче остават радиоактивни отпадъци.
Според Научната комисия по ефектите на атомната радиация към [[ООН]] (UNSCEAR), работата на атомни електроцентрали, включително операциите около горивния цикъл, отделят в околната среда радиоизотопи с облъчваща стойност от 0,0002 mSv (мили[[сиверт]]а) на година, в световен мащаб.<ref name=UNSCEAR_GA>{{cite web |url= http://www.unscear.org/docs/reports/2008/09-86753_Report_2008_GA_Report_corr2.pdf |title=UNSCEAR 2008 Report to the General Assembly |publisher=United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation |year=2008}}</ref> За сравнение, естственият световен радиационен фон възлиза на 2,4 mSv годишно, в зависимост от местоположението може да варира от 1 mSv до 13 mSv годишно.<ref name=UNSCEAR_GA/>. Остатъчната радиация от най-тежкия ядрен инцидент — този в Чернобил — към 2008 година възлиза на 0,002 mSv годишно в световен мащаб, като в годината на аварията (1986) е била 0,04 mSv на човек годишно за цялото [[Северно полукълбо]], и много по-висока сред ликвидаторите и райони в непосредствена близост до аварията.<ref name=UNSCEAR_GA/>
<!-- Променям заглавието на следващия раздел според посочените линкове; тъй като такъв раздел е вече наличен в основната статия за Белене, тук може би трябва да се развият становища за ядрената енергетика изобщо. -->
== Становища за и против развитието на ядрена енергетика в България ==
{{основна|АЕЦ „Белене“}}
=== За ===
* [http://referendumbelene.com/ Референдум за АЕЦ Белене]
| |||