Битие (Библия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Veselin Stanev (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Veselin Stanev (беседа | приноси)
Ред 28:
 
=== Предания, залегнали в основата на ''Битие'' ===
 
{{източници}}
:''Вижте още [[Петокнижие#Предания, залегнали в основата на Битие|Петокнижие]]''
 
Ред 37:
Много [[екзегети]] (тълкуватели на Библията) смятат, че този литературен пласт е оформен в периода на кралството, основано от цар [[Давид]] и наследено от сина му цар [[Соломон]], и че той представлява първата литературна обработка на местни и родови предания.
 
За ''елохистичното предание'' пък се смята, че е възникнало след политическото разделение на еврейската държава на две царства. Според ''„теорията за източниците“'' това е литературен пласт, чийто обхват и значение е трудно да се разграничат. Най-вероятно започва в 15-та глава, тонът и е по-умерен и по-малко оптимистичен от този на ''йеховистичното предание''. Тук Бог се представя на хората в съня им и не в човешки облик, както е в ''йеховистичното предание''. В ''елохистичното предание'' се усеща влияние на пророците, например Авраам е наречен пророк (''Битие'' 20:7), неговата вяра е поставаена на изпитание (22 глава)<ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_1.xml Библия на страницата на Българската Православна Църква»Първа книга Моисеева – Битие]</ref>.
 
След падането на [[Йерусалим]] през [[587 пр.н.е.]] (вж. [[Вавилонски плен]]) се предполага, че свещениците, прокудени в [[Месопотамия]], извършват нова преработка на преданията за патриарсите. ''Преданието на свещениците'', което обикновено звучи по-абстрактно, разглежда божиите дела от гледна точка на обредите и законодателството, като акцент се поставя върху ''завета'' (съюза) между [[Яхве]] и Авраам (17 глава) и Ной (9 глава).