Битие (Библия)

Тази статия е за библейския текст. За философското понятие вижте Битие.

---

Битие (на гръцки: η Κτίσις – Създаване или η Γένεσις – Сътворение, на латински: Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Битие
Genesis
Оригинален език	Древноеврейски език
Поредица	Стар завет
Следваща	Изход
Начало	בראשית ברא אלוהים את השמים ואת הארץ
Край	So Joseph died, being an hundred and ten years old: and they embalmed him, and he was put in a coffin in Egypt.
Битие в Общомедия

Ден първи от сътворението (илюстрация от 1493 г. Nuremberg Chronicle)

В Битие се представя древно предание за възникването на света, човешкия род и Божия нaрод – народа на Израил. В тази книга все още не се открива същинско законодателство. С изключение на няколко родословия, списъци и поетични творби, в Битие преобладава повествованието. Както цялото Петокнижие, така и Битие разказва за различни, понякога дори болезнени индивидуални или колективни изпитания. Тези събития се разказват от евреите и постепенно се преосмислят в светлината на нови събития и обстоятелства.

Наименование

Името „Genesis“ идва от латинския превод на Библията „Вулгата“, който е заимстван или преведен от гръцкото Génesis. Тази дума е най-добре представена на английски от „origin“ (произход). На еврейски книгата е именувана Берешит, по името на първата дума от книгата berēʾšîṯ (В началото).

Съдържание на Битие

I Четири основни събития

• Сътворението 1:1 – 2:25
• Падението на човека и резултатът от греха 3:1- 4 -5:32
• Потопът 6:1- 7 8 -9:29
• Разпръсването на нациите 10:1 – 11:32

II Историята на патриарсите: четирима основни герои

• Авраам 12:1 – 13 14 15 16 17 18 19 – 20:18
• Исаак 21:1 – 22 23 24 25 26:35
• Яков 27:1 – 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37:1
• Йосиф 37:2 – 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50:26

Деление на две части

Първата книга от Петокнижието условно може да се раздели на две части:

• Началото на човечеството, създадено от Бог (1 – 11 глава),
• Животът на Патриарсите (12 – 50 глава). Тази част се дели на три периода:
  • на Авраам (12 – 25 глава),
  • на Исаак и най-вече на Яков (26 – 36 глава) и
  • на Йосиф (37 – 50 глава)

Освен това деление на части и периоди, съществуват и редица други, които според „теорията за източниците“ разграничават пластове, разпростиращи се през всички глави и продължаващи в следващите книги.

Началото на човечеството (1-11 глава)

Адам и Ева изгонени от Райската градина - Гюстав Дьоре

В първа глава и началото на втора глава е описано сътворението на небето и земята от Бог в шест дни, като на седмия си почива от всички свои дела. (Бит. 2:2) Създаването на човечеството, мъжа и жената, е осъществено на шестия ден. (Бит. 1:26-27) Във втора глава се дава по-детайлно описание на сътворението на хората. Първо се създаден човека (мъжа) от земна пръст и му е вдъхнат живот от Бога. (Бит. 2:7) Човекът е настанен в Едемската градина, сред растения и животни, за да я обработва и пази. (Бит. 2:8) Там му е заповядано да яде от всяко дърво, освен от Дървото за познаване на доброто и злото. (Бит. 2:16-17) Понеже Господ вижда, че не е добре за човек да бъде сам (Бит. 2:18), му изпраща дълбок сън и му взима реброто, от което създава жената. (Бит. 2:21-22)

В трета глава жената е изкушена от змията и отхапва от забранения плод, после дава на мъжа си да опита от него. (Бит. 3:1-6) Всеки от човеците обвинява другия пред лицето на Бога и той проклина както човешката двойка, така и змията. (Бит. 3:12-15) Проклятието на мъжа е да изкарва с мъка прехраната си, а жената да ражда с болки. (Бит. 3:16-19) Господ изпъжда човеците от Едем и поставя Херувим с паленен меч, за да пази дървото на живота. (Бит. 3:23-24)

Адам познава своята жена Ева и тя зачева техния първороден син Каин. Второто им дете се казва Авел и става пастир, докато брат му се занимава със земеделие. Когато двамата братя поднасят дарове на Господ, жертвата на Авел е погледната благосклонно от Създателя, докато тази на Каин е отхвърлена. От завист Каин убива брат си на полето, за което е проклет от Бог да се скита из земята. (Бит. 4:1-15) Убиецът се заселва в земята Нод, на изток от рая, далеч от лицето на своя Господар. (Бит. 4:16) Адам пак познава жена си и им се ражда третия син Сит. (Бит. 4:25) След него те раждат още много синове и дъщери. (Бит. 5:4)

„Всемирният потоп“ - Ян Нагъл

Историята на праведния Ной и Всемирния потоп е поместена в шеста, седма осма и девета глава. Ной, от коляното на Сит, е представен като праведен и непорочен човек, (Бит. 6:9) който обитава земя на злодейци и развратници. (Бит. 6:5, 11) Господ се разкайва, че е създал човека и решава да изтреби всички хора и животни, (Бит. 6:6-7) освен Ной, синовете му Сим, Хам и Яфет, заедно с Ноевата жена и съпругите на синовете. (Бит. 6:18, 7:13) Бог заповядва и инструктира Ной да построи ковчег от гоферово дърво, (Бит. 6:14) в който да постави от всички животни по двойки – мъжки и женски пол. (Бит. 6:19) След това праща дъжд, който вали 40 дена и 40 нощи (Бит. 7:17) и предизвика потоп, в който се издавя всичко живо, което не се намира в ковчега. (Бит. 7:23) Ной е на 600 години, когато се случва Всемирния потопа. (Бит. 7:6)

Водата се издига на земята 150 дена. (Бит. 7:24, 8:3) В седмия месец, на седемнайсетия месец, ковчега на Ной се спира на планина Арарат. (Бит. 8:4) Спасените изчакват още няколко месеца водата за се оттегли и да се открие суша. (Бит. 8:5-14) По заповед на Бог, Ной излиза от ковчега заедно със семейството си и спасените двойки животни. (Бит. 8:15-19) Господ сключва завет с Ной и всички хора, никога повече да не бъдат изтребени от потоп. (Бит. 8:21-22, 9:1-17) Ной доживява 950 години. (Бит. 9:29)

За Вавилонската кула и разделението на народи се разказва в единадесета глава. То става по следния начин: синовете човешки решават да построят град и кула висока до небето. (Бит. 11:4) На Господ не се нрави този строеж и слиза и смесва езиците на хората, (Бит. 11:5-7) които до този момент говорят на един език. (Бит. 11:1) Човеците се пръсват по земята и спират да зидат сградата. На строежа е дадено името Вавилон, което значи „объркване“. (Бит. 11:8-9)

Животът на патриарсите (12-50 глава)

Човечеството не успява да запази единството си (11 глава), защото Бог не одобрява хората да бъдат един народ с един език. Обръща се към Авраам, за да благослови чрез него всички племена по земята (12 глава). Периодът на този патриарх завършва с женитбата на сина му Исаак (24 глава).

Преданието за Яков, сина на Исаак, набляга върху неговото воюване с Бога и хората (32 глава), чак до смъртта му в Египет (49 глава). Битие завършва с историята на синовете на Яков. В нея главна роля играе Йосиф. Той спасява братята си от глад, като ги приема в Египет. А там, по-късно техните потомци ще изпитат жестокото робство.

Много екзегети (тълкуватели на Библията) смятат, че този литературен пласт е оформен в периода на кралството, основано от цар Давид и наследено от сина му цар Соломон, и че той представлява първата литературна обработка на местни и родови предания.

За елохистичното предание се смята, че е възникнало след политическото разделение на еврейската държава на две царства. Според „теорията за източниците“ това е литературен пласт, чийто обхват и значение е трудно да се разграничат. Най-вероятно започва в 15-а глава, тонът и е по-умерен и по-малко оптимистичен от този на йеховистичното предание. Тук Бог се представя на хората в съня им и не в човешки облик, както е в йеховистичното предание. В елохистичното предание се усеща влияние на пророците, например Авраам е наречен пророк (Битие 20:7), неговата вяра е поставаена на изпитание (22 глава).

След падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. (вж. Вавилонски плен) се предполага, че свещениците, прокудени в Месопотамия, извършват нова преработка на преданията за патриарсите. Преданието на свещениците, което обикновено звучи по-абстрактно, разглежда божиите дела от гледна точка на обредите и законодателството, като акцент се поставя върху завета (съюза) между Яхве и Авраам (17 глава) и Ной (9 глава).

Окончателната рамка на повествованието в Битие е поставена с началния разказ за сътворението на света (1 глава) и с родословията и хронологичните данни, които показват свързаността на човешката история. С посочване на заветите и отделните решения на Бог са отбелязани отделните етапи, започващи от сътворението до Ной и от Ной до Авраам, като се подчертава, че синовете на Израил са народ, който се различава от другите по това, че почита единствен Бог.

Битие и другите книги на Библията

„Битие“ е първата книга от Библията. В еврейската Библия или Танах, е първата книга от „Тора“ или Закона. В гръцкия превод на Библията, неречена Септуагинта (Седемдесетте), представлява първата книга от Петокнижието (Петте книги на Мойсей).

Битие започва със сътворението, което се възпява в Псалми (8; 104), споменава се в Книга за Йов (38 глава) и в Книга на пророк Исаия (40 глава); Апостол Павел в посланията си сравнява Адам в райската градина с Христос (Послание към римляните 5:12 – 21), когото нарича нов Адам (Първо послание към коринтяните 15:45 – 49). Историята за потопа има отглас в драматичното описание на края на света (Евангелие от Лука 17:26 – 27) и в картината на кръщението (Първо послание на Петър 3:20 – 21). Историята за Авраам започва с обещание, което Бог винаги потвърждава отново; то осветлява и решава съдбата на неговите потомци, на него се позовават и по времето на Исус Навиев и Давид, Апостол Павел говори за неговото осъществяване чрез Христос (Послание към галатяните 3). Думите за вярата на Авраама (Битие 15:6) са развити от Апостол Павел в Послание към римляните (3 – 4) и Послание към галатяните (3).

Религиозно значение на Битие

Представянето на историята в Битие има следното теологично тълкуване на историческите събития: Бог е вдъхновил Мойсей или другите автори да напишат тази книга, в която да се покаже, че Бог по всяко време може да предложи на хората спасение.

На някои личности в Битие е посветено особено внимание, а това са: Адам и Ева, първите хора, Ной, който спечелва милостта на Бог и изпълнява неговите указания, и особено патриарсите: Авраам, Яков, Йосиф.

Освен мъжките образи, в Битие важна роля играят жените: Ева, която е наречена майка на всички живи, Сара, която се смее, когато на преклонна възраст научава, че ще стане майка на Исак, Ребека, която интригантства в полза на по-обичания си син, препиращите се Леа и Рахел и др.

Научно значение на Битие

През 1927 белгийският йезуит Жорж Льометр, професор по физика и астрономия в Католическия университет, ползвайки описанието на сътворението в Битие предлага хипотезата, че в началото на Вселената стои „експлозия“ на „първичен атом“. Първоначално теорията е посрещната с недоверие (като опит да се помирят науката и църквата) но през последвалите години наблюденията потвърждават идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената. След откриването на реликтовото излъчване през 1965 това се смята за най-добрата теория за произхода и еволюцията на Космоса.

Външни препратки

• Библия на страницата на Българската Православна Църква»Първа книга Моисеева – Битие Архив на оригинала от 2013-08-18 в Wayback Machine.
• Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски)
• Светото писание в Интернет (Библията на словенски)
• Битие

Вижте също

• Шестоднев
• Сътворение на света