Оратор: Разлика между версии

'''Оратор''' (лат. ''orator'') е човек, който държи, произнася [[ораторска реч|реч]], но също този, който има дарбата да говори / да държи речи пред [[публика]] и пред [[общество]]то, този който има умения в [[красноречие]]то.

== Произход на думата ==

Оратор произлиза от латинското ''oratorem'' (nom. ''orator'') "говорител", което е от глагола ''orare'' "говоря пред съда или събранието, пледирам", от прото-индоевропейската [[основа]] *''or''- "произнасям ритуална формула" (например за сравнение [[санскрит]]ското ''aryanti'' "те възхваляват", омерическото гръцко ''are'', и атическо ''ara'' "молитва", [[хетски език|хетското]] ''ariya''- "да попиташ оракула", ''aruwai''- "почитам, моля се в храм"). <ref>{{en икона}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=orator&searchmode=none orator], Onine Etymology Dictionary</ref>

Макар че красноречието е играло голяма роля в историята на много от древните култури, то се превръща в професия и бива развивано като система едва в демократичните управления на Древна Гърция.

Реториката има своятсвоя произход в най-ранната цивилизация, [[Месопотамия]].<ref>{{en икона}} William W. Hallo (2004), "The Birth of Rhetoric", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 25–46, ISBN 0791460991</ref> Някои от най-ранните примери за реторика могат да бъдат открити в акадските писмени документи на принцесата и жрицата [[Енхедуанна]] (около 2285-2250 г. пр.н.е.)<ref>{{en икона}} Roberta Binkley (2004), "The Rhetoric of Origins and the Other: Reading the Ancient Figure of Enheduanna", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 47–64, ISBN 0791460991</ref>, а по-късни примери могат да бъдат открити в нео-асирийската империя по времето на [[Сенахериб]] (704–681 BC).<ref>{{en икона}} Paul Y. Hoskisson & Grant M. Boswell (2004), "Neo-Assyrian Rhetoric: The Example of the Third Campaign of Sennacherib (704–681 B.C.)", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 65–78, ISBN 0791460991</ref> В [[Древен Египет]] реториката съществува от времето на [[Средното царство]] (около 2080-1640 г. пр.н.е.). Египтяните са правили красноречиви и убедителни изказвания с голямо самочувствие и това умение е било много силно ценено в тяхното общество. "Египетските правила в реториката" ясно определяли, че "знанието кога да не се говори е основно и много уважавано реторическо умение". Техният "подход към реториката" по тази причина е бил "баланс между красноречието и мъдрото мълчание". Техните правила на речта също така силно наблягали на "придържането към социалното поведение, което поддържа консервативното status quo" и те смятали, че "умелата реч трябва да поддържа, а не поставя под въпрос обществото". <ref>{{en икона}} David Hutto‌ (Summer 2002), "Ancient Egyptian Rhetoric in the Old and Middle Kingdoms", Rhetorica (University of California Press) 20 (3): 213–233, doi:10.1525/rh.2002.20.3.213</ref>

В [[Древен Рим]] изкуството на публичното говорене (''Ars Oratoria'') е било професионално умение, култивирано особено у политиците и адвокатите, юристите. Тъй като гърците били смятани за истинските специалисти в тази област, също както във философията и повечето науки, богатите водещи римски семейства често или пращали техните синове да изучават реторика в Гърция (както например младия Юлий Цезар), или наемали гръцки учител.