Оратор

Говорилник (човек)

Оратор (лат. orator) е човек, който държи, произнася реч, но също този, който има дарбата да говори / да държи речи пред публика и пред обществото, този който има умения в красноречието.

Антични образци за оратори са Демостен в Елада и Цицерон в Древен Рим.

Произход на думатаРедактиране

Оратор произлиза от латинското oratorem (nom. orator) „говорител“, което е от глагола orare „говоря пред съда или събранието, пледирам“, от прото-индоевропейската основа *or – „произнасям ритуална формула“ (например за сравнение санскритското aryanti „те възхваляват“, омерическото гръцко are, и атическо ara „молитва“, хетското ariya – „да попиташ оракула“, aruwai – „почитам, моля се в храм“). [1]

ИсторияРедактиране

Значение ораторското изкуство придобива в древността благодарение на появата на демократичния polis (тоест на демократичното общество), където речта е била посредник за взимането на политически и съдебни решения.

Макар че красноречието е играло голяма роля в историята на много от древните култури, то се превръща в професия и бива развивано като система едва в демократичните управления на Древна Гърция.

Реториката има своя произход в най-ранната цивилизация, Месопотамия.[2] Някои от най-ранните примери за реторика могат да бъдат открити в акадските писмени документи на принцесата и жрицата Енхедуанна (около 2285 – 2250 г. пр.н.е.)[3], а по-късни примери могат да бъдат открити в нео-асирийската империя по времето на Сенахериб (704 – 681 BC).[4] В Древен Египет реториката съществува от времето на Средното царство (около 2080 – 1640 г. пр.н.е.). Египтяните са правили красноречиви и убедителни изказвания с голямо самочувствие и това умение е било много силно ценено в тяхното общество. „Египетските правила в реториката“ ясно определяли, че „знанието кога да не се говори е основно и много уважавано реторическо умение“. Техният „подход към реториката“ по тази причина е бил „баланс между красноречието и мъдрото мълчание“. Техните правила на речта също така силно наблягали на „придържането към социалното поведение, което поддържа консервативното status quo“ и те смятали, че „умелата реч трябва да поддържа, а не поставя под въпрос обществото“. [5]

В Древен Рим изкуството на публичното говорене (Ars Oratoria) е било професионално умение, култивирано особено у политиците и адвокатите, юристите. Тъй като гърците били смятани за истинските специалисти в тази област, също както във философията и повечето науки, богатите водещи римски семейства често или пращали техните синове да изучават реторика в Гърция (както например младия Юлий Цезар), или наемали гръцки учител.

Други думиРедактиране

Една архаизирала се в своята употреба дума за оратор в български е вития.

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) orator, Onine Etymology Dictionary
  2. ((en)) William W. Hallo (2004), The Birth of Rhetoric, in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 25 – 46, ISBN 0791460991
  3. ((en)) Roberta Binkley (2004), The Rhetoric of Origins and the Other: Reading the Ancient Figure of Enheduanna, in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 47 – 64, ISBN 0791460991
  4. ((en)) Paul Y. Hoskisson & Grant M. Boswell (2004), Neo-Assyrian Rhetoric: The Example of the Third Campaign of Sennacherib (704 – 681 B.C.), in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 65 – 78, ISBN 0791460991
  5. ((en)) David Hutto‌ (Summer 2002), Ancient Egyptian Rhetoric in the Old and Middle Kingdoms, Rhetorica (University of California Press) 20 (3): 213 – 233, doi:10.1525/rh.2002.20.3.213

Вижте същоРедактиране