Васил Главинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
През 1894 година по указание на [[Димитър Благоев]] се връща във Велес и основава първата социалистическа група в Македония. В 1896 г. създава [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], в която членуват още [[Велко Марков]], [[Никола Русински]], [[Никола Карев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Андон Шулев]], [[Атанас Раздолов]], [[Стойно Стойнов]], [[Гиго Драндаров]], [[Лазар Главинов]] (брат на Васил Главинов), [[Димо Хаджидимов]] и други. От 1895 издават своят пръв вестник „[[Революция (1895)|Революция]]“, а през 1898 година издават по-добре оформения идейно „[[Политическа свобода (вестник)|Политическа свобода]]“ (1898 - 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и участва на първата социалистическа конференция от [[3 юли]] [[1900]] година в [[Крушево (град)|Крушево]], където една част от социалистите се включват в националното движение.
[[Файл:Hadhidimov Glavinov and others.jpg|мини|ляво|250п|[[Димо Хаджидимов]] пръв седнал, Васил Главинов (втори прав) и други]]
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с [[Григор Василев]], [[Димо Хаджидимов]], [[Павел Делирадев]], [[Димитър Мирасчиев]], [[Ангел Томов]]. Създават солунската [[Македоно-одринска социалдемократическа група]], която става неразделна част от БРСДП (т.с.)<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 40-41.</ref>. Тогава става близък на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и изпълнява различни задачи, като обикаля [[Одрин]], [[Дедеагач]], [[Гюмюрджина]], [[Ксанти]], [[Сяр]] и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. В [[Солун]] и [[Битоля]] от [[1909]] година издава вестник „[[Работническа искра (1909 - 1911)|Работническа искра]]“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората - на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.<ref>[http://bulmak.blogspot.com/2008_05_01_archive.html#3157408460193993442 „Работническа искра" бр.4/1909-Битола]</ref>
[[Файл:Vasil Glavinov.JPG|дясно|мини|250п|Главинов на стари години]]
През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в [[Белград]]. В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на [[Балканска война|Балканската война]] се установява в София. По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.<ref name="Архиви"/>
| |||