Джан Циен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Кандзю, не е Согдиана |
||
Ред 9:
През 140 г. пр. Хр. китайския император [[Хан Уди]] решава да изпрати дипломатическа мисия към тези племена, след като научава от хунски пленници, че юечжите/ручжи са се изселеле на запад. Нисшият чиновник Чжан Цзян, изявава желание да оглави мисията до ручжите/юечжи,за да ги склони на съюз срещу хуните. Посолството заедно с охраната наброява около сто човека се отправя на дълъг път, но почти веднага след напущането на последния китайск град Лунси, е заловено от хуните. Чжан Цзян попада в плен за 10 години. Отведен е при шанюя [[Дзюнчън]], който като разбира целта на мисията му, го задържа при себе си. Отнася се добре с него, дава му местна жена за съпруга. Спечелил доверието на владетеля, в течение на годините Чжан Цзян придобива правото свободно да пътува из земите на Хунну. Изпратен е в Таримския басейн по служба. Но при удалата се възможност, заедно с приближения си слуга, хуна Ган Фу (който идва с него от Китай) избягват през Кашгар на запад. След десеттина дни преход през високите проходи на [[Тяншан|Централен Тяншан]] той достига до брега на езерото Жехай ([[Исък Кул]]). След това по долината на река [[Нарин]] се спуска в страната Даван ([[Ферганска долина]]) и пристига в столицата ѝ Гуйшан (Касан).
Владетелят на Даван гостоприемно посреща Чжан Цзян, тъй като разчита с негова помощ да завърже търговски отношения с [[Китай]]. Той му дава водачи, които го съпровождат до
След като води цяла година безуспешни преговори с царя на юечжи за отмъщаване на хуните и съюз с [[Китай]], през 127 г. прл Хр. Чжан Циян се отправя обратно за родината си. Този път тръгва през Южния път, изкачва се по [[Алайската долина]] до изворите на река [[Яркенд (река)|Яркенд]] и се спуска по река [[Хотан (река)|Хотан]] до пустинята [[Такламакан]]. Преминава покрай южната част на пустинята от оазис в оазис, достига до блуждаещото езеро [[Лобнор]], водата на което по това време е солена и той го назовава Солено езеро. На изток от езерото господстват хуните и той отново е пленен от тях. Едва след година му се удава да избяга. По това време умира шанюя Гюнчен и в страната избухват между особици. По-малкият барт на Гюнчен, командващ лявото крило, прави преврат и сваля законния наследник. Племенникът му губи войната, и заедно с Чжан Цзян, хунската му съпруга и верния Ган Фу, през пролетта на 126 г. пр. Хр. се завръщат в [[Китай]]. И тримата, той, Ган Фу и хунският княз получават високи титли. Няколко месеца след това, хунският княз умира.
| |||