Крум Зографов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м към верния Панчо Михайлов
Ред 31:
През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се сражава в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 271, 894.</ref> През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на [[Тодор Оровчанов]] и 47 на [[Тане Николов]], съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на [[Коста Войнович]] и [[Коста Пекянец]] в [[Моравска военноинспекционна област|Моравската военноинспекционна област]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 61.</ref>
 
След войната Зографов се включва в дейността на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация (МФРО)]] на [[Филип Атанасов]] и [[Никола Юруков]].<ref>Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.</ref> В началото на 1922 година участва на помирителна среща в [[Тирана]] с члена на ЦК на ВМРО [[Александър Протогеров]].<ref>Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.</ref>. След отказа на Тодор Александров да приеме помирението влиза в Източна Македония, начело на чета от 50 души, поддържана от земеделската власт в България. Целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония и да убие [[Тодор Александров]]. Четата на Зографов води сражение с четите на [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и Тодор Александров и селска милиция, начело с [[Димитър Медаров]], в което федералистите успяват да се измъкнат. По-късно четата на Зографов е открита от сръбски части при село [[Кошево]], Щипско и в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.<ref>Михайлов, Иван. Спомени. Освободителната борба 1919-1924 г., том ІІ, Louvain 1964, с. 97 - 98, 208, Михайлов, Иван. Спомени. Освободителната борба 1924-1934 г., том ІІІ, 1967, , с. 608.</ref> Според [[Петър Шанданов]], който се позовава на разговор с [[Иван Михайлов]], Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров, поради което федералистите подпалили къщи и извършили убийства в селото.<ref>Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. Съставител Цветана Мичева, София 2010, с. 101.</ref>
 
Оцелелите 13 души, начело с [[Григор Циклев]] се изтеглят към Кратово и минават на сръбска служба като контрачетници.<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО. 100 години борба, София, 1996, стр. 93.</ref>