|
Тук е необходимо да се разграничат 2 вида пари — стокови пари и книжни пари. Стоковите пари ([[злато]], [[сребро]] или каквото и да е друго благо, за което има и индустриално търсене<ref>Под '''индустриално търсене''' на злато и сребро се има предвид търсенето им не в качеството им на пари, а на суровина за определен вид производство: бижута, монети (в техния материален аспект), в електрониката и др.</ref>) биват произвеждани по силата на същите принципи, по които се произвеждат и всички други блага, а именно доброволно асоцииране на производствени ресурси. Покачване на количеството пари е възможно само ако предприемачи успеят да привлекат повече работна ръка и производствени фактори при конкурентна среда. Производителят на хартиени пари, т.е. съвременните [[централна банка|централни банки]], не подлежи на тези ограничения, и с голяма лекота може да произведе нови [[банка|банкноти]] или да кредитира сметките на търговските [[банка|банки]] – действия, които не подлежат на физически ограничения.
Предвид тези основни различия напълно неоснователнооснователно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри. Със столове и други пособия, не се купува както в миналото със злато, така и сега, парите са монопол в размяната на стоки. Свиването на икономиката, безработицата която нараства и създава понижено потребление и производство, прави ли излишна парична маса? Излишъка на сребро, и намирането на златни находища в краят на 19ти век, казват, че направило инфлация, тогава, но всъщност населението е растяло, кредитирането е процъфтявало, а обработваемата земя и други ресурси се добиват все по трудно, и цените растат. Дефлацията през Голямата Депресия става заради това, че в банките има депозити в пъти повече от наличното злато, и сривът на борсите кара хората да предпочетат да си вземат златното покритие на банкнотите си и спестяванията си, макар и банкнотите както е сега да нямат количество равно на спестяванията. Инфлацията през 1970те, не нищо друго освен провала на златно дивизионният стандарт. Златният стандарт, дори и частично покриващ банкнотната емисия, е добра застраховка, макар и дефлационна.
В заключение изучаването на инфлацията изисква по-голямо внимание на сравнителното изучаване на тези два основни вида пари.
==Кейнсиански и неокейнсиански подход==
Инфлацията, разстежа, и спада в търсенето, зависи от покупателната способност на потребителите, но и от предлагането. Може да се увеличава или намаля паричната стойност, както и реалните монетарни ресурси, доходите и кредитите. Но, само търсенето спрямо предлагането, като покупателна способност на потребителите, е измерение на парите. Преди сегашните не-стокови пари, е било друго, но само от гледна точка на дефлацията, като скорост на кредитите и ограничените стокови пари. А кой ще отрече, че инфлация няма да има, когато търсенето и предлагането е еднакво, независимо колко парична маса има, като спестявания, доходи, и банкноти. Всички доходи, се създават от нещо произведено, тоест от търсенето и предлагането.
== Бележки и източници ==
<references />
|
