Вестготи: Разлика между версии

[[Image:Byzantinischer Mosaizist um 1000 002.jpg|thumb|250px|'''Св. цар Константин I Велики '''<br><small>(Мозайка от [[Света София (Константинопол)|"Св. София"]] в [[Константинопол]])</small>]]

 

 

В края на 3 век вестготите заемат изоставената по стратегически причини от Римската империя Дакия. За разлика от българите с тяхната тежка [[бронирана конница]] и лека кавалерия, военната сила на вестготите се е състояла предимно от пехота. Готски дружини се намесвали в борбите за престолонаследието след провала на ''Тетрархията''. След като частично повторно завладял левия бряг на Дунава, в крайна сметка роденият в гр. Ниш св. император [[Константин Велики]] (* ок.280 - † 337) победил своите вътрешни и външни противници с активното съдействие на българските вестготите, благодарение на които той ликвидира ''Тетрархията'' и се обявява за самодържец, а към 330 г. пренася столицата на Римската империя в тракийския град [[Бизантион]] (Византия, Константинопол). Бизантион надделява, заради възможността за контрол над Проливите, въпреки желанието на Императора и майка му [[св. Елена]], столицата да бъде пренесена в любимата им [[Сердика]] със стратегическо разположение по средата между западните и източните земи на Империята („''Сердика е моят Рим''“, възкликнал Императорът в Сената).

От 365 г., по времето на княз [[Атанарих]] I, отношенията се изострят и през 369 г. Атанарих I е разбит от роденият в [[Панония]] Император [[Валент]] (* 328 - † 378), но договорът се подновява.

 

 

При разпадането на визиготската държава в [[Дакия]] под натиска на хунобългарите през 376 г. вестготите преминават на страната на княз [[Фритигерн]] и десетки хиляди се заселват в [[Тракия]] с разрешението на император [[Валент]]. [[Едуард Гибън]] (* 1737 - † 1794) в основния си труд за "''История на залеза и падането на Римската империя''" <ref>"The History of The Decline and Fall of the Roman Empire", Edward Gibbon</ref> за годините 365-398, изчислява преминалите отсам Дунава вестготи дори до '''един милион души''', включително и 200 000 въоръжени, които се смесват с романизирани траки. Същият автор счита за непростима стратегическа грешка на „''римското великодушие''“ да бъдат допуснати в границите на империята толкова много въоръжени хора. С тях преминават Дунава и части от други племена&nbsp;— [[остготи]], [[алани]], хуно[[българи]] и др.

За това въстание против римляните и гърците Йордан пише (''De Get. 24. 140''), че мизийските готи, т.е. гетите, "''въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония''".

 

 

За да се справи с този проблем, императорът се готви да даде генерално сражение. На негова помощ идва роденият в гр. Сирмиум [[Грациан]] (* 359 - † 383), [[Цезар (титла)|Цезар]] на западните провинции на Римската империя. Неговите войски обаче са блокирани в Северозападна България при [[Кастра Мартис|Кастра Мартена]] (гр. [[Кула (България)|Кула]]). [[Валент]] започва самостоятелни действия през 378 г. край [[Адрианопол]] (Одрин), на 9-ти август римската кавалерия е обърната в бяг, римската армия е разгромена. Император Валент бяга и се скрива в една къща, но там е изгорен жив, загиват почти всички генерали и офицери и 2/3 от войската (сражението е описано и от Св. Паисий в неговата История...) <ref>„''Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя ..., затова цар Валент тръгнал с войска против тях, но по Божия воля българите и готите победили Валента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил ... в един плевник. Те запалили плевника, там цар Валент изгорял ...''“, "Славянобългарска история", Св. Паисий Хилендарски</ref> ^{[[#Външни препратки|12]]}.

След тези събития Римската империя е принудена да засили религиозната, стопанската, политическата и правната интеграция на вестготите. По силата на договор от 382 г. с император Теодосий I, те получават автономия между Дунава и Балкана и статут на ''федерати'' срещу задължението да служат под свое командване в римската армия, като практически стават нейна основа.

 

 

[[Image:Visigoth migrations.jpg|thumb|300px|Миграцията на вестготите]]

През 401 г. Аларих I тръгва отново на дълъг поход с около 20 000 вестготи и техните семейства през Балканския полуостров до Италия, през 408 г. пристига пред гр. [[Рим]], а през 410 г. го превзема и оплячкосва.

 

 

[[Image:Visigoth Kingdom.jpg|thumb|300px|Тулузкото и Толедското кралства на вестготите]]

След неуспешния опит на [[Аларих I]] да премине в [[Африка]], за да търси прехрана, и неговата смърт, начело на вестготите застава княз [[Атаулф]] († 415), който ги завежда в [[Галия]] и се установява в [[Аквитания]] с разрешението на [[Хонорий]] (* 384 - † 423), [[Цезар (титла)|Цезар]] на западните римски провинции. След блокадата на доставката на зърно от Северна Африка настъпва нов глад и през 415 г. Атаулф се изтегля в [[Испания]]. След още един неуспешен опит за преминаване в Африка и поражение през 418 г. вестготите се установяват в [[Аквитания]] с нов договор като ''Федерати'', където създават новото готско ''[[Тулузко кралство]]'' със столица гр. [[Тулуза]].</sup>.

 

 

В ''[[Битка на Каталаунските полета|Битката на народите на Каталаунските полета]]'' през 451 г. вестготите участват на страната на [[Римска империя|римляните]], аланите, франките и др. под командването на пълководеца ''[[Магистър милитум|magister militum per Gallias]]'' и трикратен [[консул]] и управител на Рим [[Флавий Аеций]] (* ок.390 - † 454), мизийски българин "''от най-силен (смел) мизийски род''" (Йорданус), роден в гр. [[Доросторум]] ([[Силистра]]), наречен "''последният римлянин''", срещу войските на ''Хунската империя'', предвождани от [[хан]] [[Атила]] († 453) . Във войските на Атила участват [[хуни]], [[българи]], [[остготи]], [[гепиди]], [[херули]] и др. В битката загива кралят на вестготите [[Теодерих I]] (Теодорид, († 451).

При [[Аларих II]] († 507), син на Ойрих, ''Тулузкото кралство'' заема почти целия [[Иберийски полуостров]], но след като той губи сражението през 507 г. от напиращите франки, губи Галия, като запазва само особено важната [[Септимания]] на френския средиземноморски бряг с помощта на остготите.

 

{{основна|Толедско кралство}}

През 511 г. остготският крал [[Теодорих Велики]] се обявява за крал и на вестготите, но след смъртта му през 526 г. те отново се разделят, докато накрая са изтласкани окончателно от Франките през [[Пиренеи]]те на Иберийския полуостров.

Следващите столетия са белязани от борбите за наследството на трона между благородниците и военните. След като вестготските крале не успяват да наложат [[Арианство|арианството]] сред останалото население на Иберийския полуостров, на [[Толедски събори|Третия събор в Толедо]] през 589 г. [[Римокатолическа църква|католицизмът]] е обявен за държавна религия. В резултат на това готският език се претопява в местните езици и до арабската инвазия през 711 г. се владее практически само от висшите благороднически кръгове.

 

 

През 710 г. вестготският крал [[Родерих]] († 711) е разбит от проникналия през [[Гибралтар]] експедиционен корпус от около 8000 [[маври]], идващи от Северна Африка, която е под контрола на [[араби]]те. Пада столицата гр. Толедо, а до 718 г. - почти целият полуостров.