Митровци: Разлика между версии

Митровци е първото село след границата между мизийските и преходните говори, която минава между него и съседното село [[Бели Мел]] и е установена още от [[Беньо Цонев]]. В говора старобългарската голяма носовка се изговаря като "у": рука, муж, гуска, мука,пут (от съседното село Бели Мел започват говори с "ъ" и там се изговаря: ръка, мъж, гъска, мъка и т.н.. Има запазени винителни форми: Видо йедну жену, Срето йеднога човека, Реко на попатога и т.н. До началото на ХХ в. се е пазела съгласната "х", но после е изчезнала навсякъде и днес се изговаря: Ристина, леб, беомо`бяхме` и т.н..

Църквата "Възнесение Христово" е градена през 1871 година на мястото на по-стара. В миналото изкуствоведът [[Асен Василиев]] видял в черквата 23 икони, пренесени от по-стария храм, като едната икона била датирана от 1843 година. Черквата е строена от майстори от с. Славинье, Пиротско.В нея е била съхранявана изключително ценна златотъкана плащеница. Днес местонахождението на плащеницата е в Чипровския музей. Някои от старите икони са откраднати или посечени. В църквата се намират стари фрески. По времето на комунизма в България, църквата е превърната в обор за животни, а през 1995 г. е ремонтирана и обновена по инициативата на о.з. майор инж. Огнян Тасов, внук на осъдения от [[Народен съд]] Захари Стефанов, и осветена от Негово Преосвещенство [[Видинския Митрополит Дометиян]]. Днес църквата се нуждае от нова камбанария. В близост до селото са руините от манастира Мисловица, за който в литературата данни изнася единствено [[Проватският епископ Антоний]] в [[списание "Духовна култура"]] (1973, бр.2). Манастирът не е проучен, но преди години група археолози го посещават и в разговор с местните хора го определят като католически, според разположението на олтара.

Селището е взело активно участие в борбата срещу турците. Към средата на XIX век (вероятно - във [[Видинското въстание]]) е участвала бойна дружина, водена от "капетана" на селото - прадядото на известния български химик проф. [[Иван Младенов]]. Някои митровчани са загинали тогава.

Селището е стар център на кожарството, семеен занаят на много митровчани. През XVIII век митровски кожи (сахтиян) са получили грамоти на изложение във Виена. Етнографът [[Димитър Маринов]], посетил селището в края на XIX век, отбелязва, че в обработката на кожите са се използвали самоделни машини, измислени от местното население. Суровини (сурови кожи) са били изкупувани от всички краища на България. След продължителна и трудна обработка голяма част от продукцията е била изнасяна за европейските държави с влак или с параход по р. Дунав, през Оряхово или Лом. През първата половина на ХХ век почти всеки от мъжете в селото е бил на гурбет в Латинска Америка или [[САЩ]]. Има сведения как гурбетчии са се връщали за да участват във войните. Тези предпоставки нареждат жителите на Митровци сред най-заможните в региона, за което говори и наличието на банков клон в селото. След 1944 г. постепенно кожарството започва да изчезва като препитание и днес то е безвъзвратно загубено. Десетки жители на селото емигрират в западна Европа или САЩ - в градовете [[Детройт]], [[Чикаго]], [[Денвър]] и др.

[["АРСОВ-90" ЕООД]] за дървообработване, и [["Интегра" ООД]] за производство на мебели.