Хидроенергетика: Разлика между версии

Най-старият и същевременно най-прост механичен двигател, при който се използва [[енергия]]та на течащата [[вода]], е водното колело. Използването на водната енергия датира още от Древна Гърция и Рим, където големи дървени водни колела са били използвани за повдигане на вода при напояване и за въртене на камъни на примитивни мелници. В началото на XIX в. (1827) е въведена [[водна турбина|водната турбина]] /ВТ/, при която водата преминава през поредица от фиксирани и въртящи се лопатки. Този модел впоследствие е усъвършенстван от Джеймс Томсън (1851) и Джеймс Франсис (1855). ВТ, първоначално били използвани за напояване, но днес основната им функция е производство на [[електроенергия]].

Първата водноелектрическа централа ([[ВЕЦ]]) в България е построена на р.Искър при с. Панчарево и е пусната в експлоатация на 01.11.1900г1900 г. Първоначално в нея са били инсталирани 4 турбини с обща мощност 1376 kW. Енергията се пренасяла до гр. София с електропровод дълъг 16 км, с напрежение 7 kV. От този момент датира и първият електрофициранелектрифициран град в България.