Географска информационна система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м →‎История на развитие: ; форматиране: 3x число+г., 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 7:
 
==История на развитие==
Преди 35 000 години по стените на пещерите близо до [[Ласко]], [[Франция]], кроманьонски ловци са рисували рисунки на животните, които са ловували. Заедно с рисунките имало линии и знаци, за които се смята, че изобразяват миграционни пътища. Тези ранни следват от типичната двуелементната структура на съвременните ГИС: графичен файл, свързан с база данни с атрибути.
През 18 век са разработени модерни техники за изследване с цел правене на топографски карти, заедно с ранни варианти на тематична картография, например научни или статистически данни. Забележителен пример е картата на Джон Сноу от 1854 г., отразяваща епидемията от холера в [[Лондон]], с помощта на която е локализиран източника на епидемията — една заразена помпа. [http://www.ph.ucla.edu/epi/snow/snowmap1_1854_lge.htm Изображения на картите на Джон Сноу]
 
Географските Информационни Системи са се развили от две независими области - цифровата [[картография]] и [[база данни|базите данни]]. Това развитие е тясно свързано с бързото нарастване
на мощта на компютърните технологии и спада в техните цени, започнало от началото на 60-те години на 20 век.
 
===Цифрова картография===
През 70-те години на 20 век се развива стремежът за използване на компютрите, които да отменят ръчните картографски дейности, особено по отношение на по-трудоемките задачи, като надписване, оцветяване и др. Развитието на цифровата картография е най-вече следствие от прогреса в областта на компютърния дизайн ([[CAD]] - Computer-Aided Design). Тъй като [[CAD]] програмите са фокусирани главно в областта на инженерното чертане, много от техните графични техники са възприети и в цифровата картография.
През 60-те години на 20 век силно нараства потребността от компютърни програми, които могат да извършват операции, свързани с анализа на картите, които са сложни и изискват много време когато се извършват ръчно. Някои от тези стари системи са описани по-долу:
* Системата '''SYnagraphic''' MAPping (SYMAP) е разработена през 1967 г. в Компютърната лаборатория на Висшето училище по дизайн към Харвардския университет. Нейните модули имат възможности за анализ на данните и обработка на резултатите за интерпретация на картите. Крайният продукт от модулите на тази система е фокусиран върху резултатите от анализа и не притежава високо картографско качество.
* Системата '''STOrage and RETrieval''' (STORET) е разработена през 60-те години на 20 век в Американската здравна служба. Системата стандартизира информацията, събирана от различни организации, свързана с качеството на водата. Сега тази дейност се извършва от Американската агенция по опазване на околната среда.
* Системата '''Dual Independent Map Encoding''' (DIME) е използвана през 70-те години на 20 век от Американското бюро за преброяване на населението. Тя е използвана за съставяне на цифрови карти на уличните мрежи и населението. Днес тя е вградена в популярната в САЩ система TIGER (Topologically Integrated Geographic Encoding Referencing).
 
През 60-те години на 20 век силно нараства потребността от компютърни програми, които могат да извършват операции, свързани с анализа на картите, които са сложни и изискват много време когато се извършват ръчно изискват много време. Някои от тези стари системи са описани по-долу:
Важно значение за развитието на ГИС имат и някои ранни разработки в Европа, като тези на шведския преподавател Хагерстранд, който през 1955 г. е изследвал аналитичния потенциал на пространствените данни, чрез отчитане на информация за местоположението и населението, свързана с домакинствата. Скоро след тези първоначални системи се развиват и други, като са използвани различни имена за описание на тяхната технология, като например Automated Mapping/Facilities Management (AM/FM) и Land Information Systems (LIS), които са в обръщение и до днес. Вследствие от тази тенденция за използване на компютрите в картографията, понастоящем повечето от картите се изработват на компютър, като малка част от създателите на карти са всъщност специалисти-картографи.
* Системата '''SYnagraphic''' MAPping (SYMAP) е разработена през 1967  г. в Компютърната лаборатория на Висшето училище по дизайн към Харвардския университет. Нейните модули имат възможности за анализ на данните и обработка на резултатите за интерпретация на картите. Крайният продукт от модулите на тази система е фокусиран върху резултатите от анализа и не притежава високо картографско качество.
* Системата '''STOrage and RETrieval''' (STORET) е разработена през 60-те години на 20 век в Американската здравна служба. Системата стандартизира информацията, събирана от различни организации, свързана с качеството на водата. Сега тази дейност се извършва от Американската агенция по опазване на околната среда.
* Системата '''Dual Independent Map Encoding''' (DIME) е използвана през 70-те години на 20 век от Американското бюро за преброяване на населението. Тя е използвана за съставяне на цифрови карти на уличните мрежи и населението. Днес тя е вградена в популярната в САЩ система TIGER (Topologically Integrated Geographic Encoding Referencing).
 
Важно значение за развитието на ГИС имат и някои ранни разработки в Европа, като тези на шведския преподавател Хагерстранд, който през 1955  г. е изследвал аналитичния потенциал на пространствените данни, чрез отчитане на информация за местоположението и населението, свързана с домакинствата. Скоро след тези първоначални системи се развиват и други, като са използвани различни имена за описание на тяхната технология, като например Automated Mapping/Facilities Management (AM/FM) и Land Information Systems (LIS), които са в обръщение и до днес. Вследствие от тази тенденция за използване на компютрите в картографията, понастоящем повечето от картите се изработват на компютър, като малка част от създателите на карти са всъщност специалисти-картографи.
Някои от предимствата на компютърно-базираната картография, които пряко влияят върху развитието на ГИС са следните:
 
* По-ниска цена и по-бърза изработка;
Някои от предимствата на компютърно-базираната картография, които пряко влияят върху развитието на ГИС, са следните:
* По-голяма гъвкавост на крайния продукт - лесна смяна на мащабите и проекциите, както и лесна преработка на картите, съобразно нуждите на потребителите;
* По-ниска цена и по-бърза изработка;
* Възпроизвеждат се много други потребители на цифрови данни.
* По-голяма гъвкавост на крайния продукт - лесна смяна на мащабите и проекциите, както и лесна преработка на картите, съобразно нуждите на потребителите;
* Възпроизвеждат Възползват се много други потребители на цифрови данни.
 
Въпреки това има и някои недостатъци на компютърно-базираната картография, които също влияят на развитието на ГИС:
* Малко системи са доказали, че наистина са ценово ефективни;
* Изискват се големи капитални вложениякапиталовложения, въпреки че цените на системите спадат;
* Наблюдава се тенденция за производство на карти, които не са необходими или са с лошо качество, което влияе лошо на картографските традиции.
* Наблюдава се тенденция за производство на карти, които не са необходими или са с лошо качество, което влияе лошо на картографските традиции.
 
===Връзки с базибазите данни===
 
С развиване възможностите на цифровата картография са добавени и връзки към бързо разрастващите се технологии на базите данни. Използването на системи за управление на бази данни (Data Base Management Systems - [[DBMS]]) е особено важно в съвременните концепции на ГИС, тъй като се въвежда интегрирането интегриране на пространствени и непространствени данни. Системата за управление на бази данни е съвкупност от [[софтуер]] за организиране на информацията във вид на база данни. Тя може да включва модули за въвеждане на данните, проверка, съхранение, извличане, обработка, управление, сигурност и др. Развитието на релационните системи за управление на бази данни (RDBMS) е особено значимо, а системи като [[Oracle]] са широко използвани днес.
 
===Ранни приложения===
 
Първоначалните приложения на ГИС в САЩ и Канада са били предимно ориентирани
в областта на земеползването и кадастъра и по-специално в управлението на горското стопанство, като Канадската ГИС, която влиза в действие през 1969 г. Тя е създадена с цел компютърен анализ на канадския земен фонд. Във Великобритания първите ГИС потребители са се занимавали с преобразуването на хартиените карти в цифров вид. Особено важен за въвеждане широкото използване на ГИС в Обединеното кралство бил докладът на лорд Хорлей за работа с географски данни, изнесен през 1987  г. в Комитета за науки и технологии към Камарата на лордовете.
 
==Източници на информация за ГИС==