Първи балкански съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
== Разпадане ==
Засилването на Сърбия застрашава интересите на [[Австро-Унгария|Австрия]]. Макар и отслабена от поражението в [[Австро-пруска война (1866)|австро-пруската война]], Виена се противопоставя успешно на Балканския съюз. Използвайки френските опасения от засилването на [[Прусия]], през август 1867 Австрия сключва съглашение с [[Франция]] за противодействие на общо въстание и руско нахлуване на Балканите. Заради опасения от австрийско нахлуване в Босна, същата есен руската страна предлага и прокарва декларация на Великите сили за ненамеса в турските дела. В началото на 1868 тя предупреждава българи, сърби и гърци, че в случай на въстание ще могат да разчитат само на морална поддръжка.<ref>{{Харв|Хевролина|2005|loc=50-51}}</ref> В същото време Австро-Унгария успява да разколебае Михаил Обренович с обещание да му даде Босна и Херцеговина. Сръбско-руските отношения се влошават след падането на Гарашанин от власт през есента на 1867.<ref name="manchev-IBN-PBS"/> Поражението на Критското въстание и неуспехите в [[Борба за българска църковна независимост|църковната борба]] с българите подтикват Гърция към помирение и сближение с османското правителство. Балканският съюз се разпада окончателно след убийството на Михаил Обренович през май 1868. Наследникът на Михаил – княз [[Милан Обренович|Милан]], подема австрофилска политика.<ref name="stavrianos394"/>
== Вижте също ==
| |||