Федерален резерв: Разлика между версии

[[Картинка:Marriner S. Eccles Federal Reserve Board Building.jpg|300px|thumb|right|Сградата на Федералният резерв, базиран в столицата [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]]]

 

Дисконтовият процент е основата за определяне на основния лихвен процент, който банките предлагат на най-добрите си клиенти /обикновено около 3 % над дисконтовият процент/. Най-общо казано ниските лихви повишават икономическата активност като понижават цената на кредита и обратното. Друг лихвен процент е процента на т.нар. овърнайт депозити. Тъй като всички банки са длъжни да поддържат определени минимални резерви в процент от депозитите при ФРС /обикновено 10% от депозитите при поискване/, то банките имащи излишъци по тези сметки заемат на тези които имат дефицит по овърнайт лихва. Това е и очакваната от всички финансисти лихва, която регулярно се обявява след съвещание на Борда на федералния резерв. Всъщност тя не е фиксирана и задължителна, а е желана цел ,която Борда си поставя за изпълнение чрез операциите на открития пазар.

 

 

Федералният резерв на САЩ използва редица средства, за да се справи с възникналата финансова и икономическа криза. Едно от използваните средства е политиката на „количественото улеснение”, чрез която Федералният резерв изкупува корпоративни облигации и акции притежавани от банки и други финансови институции. Основната цел на това количествено улесняване е да се предоставят пари на банките и финансовите институции, което ги стимулира да предоставят кредити на бизнеса. Федералният резерв е ползвал тази стратегия е през 90те години на 20ти век, но сега тя е особено актуална. Всеки месец, Федералният резерв изкупува дългосрочни американски държавни облигации и ценни книжа, обезпечени с ипотеки на стойност 85 милиарда долара.

 

 

Федералната комисия за отворен пазар се състои от 12 члена, 7 от Борда на Губернаторите и 5 регионални директора на Банката на Федералния резерв. Федералната комисия за отворен пазар наблюдава операциите на отворения пазар. Тези операции са основен инструмент на националната парична политика и те засягат стойността на баланса на Федералния резерв, който е на разположение на депозитни институции, което от своя страна влияе на паричната и кредитна обстановка. ФКОП е отговорна и за операциите на Федералния резерв на пазарите за чуждестранна валута.

 

 

Федералният резерв се самофинансира. По-голямата част от средствата идват от операциите на Резерва на отворения пазар и по-специално лихвите по портфейла на Съкровищни акции, както и капиталови приходи/загуби, който се пораждат от продажбата/покупката на акции и деривативи като част от операциите на отворения пазар.

Въпросът е кому е била нужна тази инфлационна политика на лесни пари?

Самият Стронг, подобно на други значими фигури от тогавашното висше общество не се появява от нищото. До момента на назначаването си той оглавява създадената от Морган тръстова компания в Ню Йорк. Не би било пресилено да се каже, че той е човек работещ за Морган и неговите финансови интереси. Ето защо и провежданата инфлационна политика се оказва манна небесна за Морган и неговите бизнес начинания. Като фискален агент на [[Банк ъф Ингланд]] Морган е дълбоко затънал в каузата на Антантата през Първата световна война и се радва на монопол в отпускането на Англия и Франция военни заеми. Нещо повече Морган финансира повечето от фабриките експортиращи въоръжения за воюваща Европа. Не е за чудене че Морган и неговите бизнес партньори поели водачеството на пробританска и профренска пропаганда в Съединените щати за включване във войната на страната на Антантата. Всеки направил подобни колосални инвестиции в застрашените от поражение страни би преследвал подобна политика. Но в крайна сметка без инфлационната политика на ФРС, която осигурява купища от евтини и изобилни пари, подобни авантюристични инициативи не биха били възможни.