Констанций I Хлор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Диоклецианови гонения|
Ред 38:
Летописците от времето са единодушни, че [[Галия]] не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, според [[Евтропий]]: "галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безрасъдство на Максимиан".
 
Констанций е толерантен към [[християни]]те, част от които съставят неговото обкръжение, макар че самият той не е християнин. По време на [[Диоклецианови гонения|големите гонения]], започнати през 303 г., в неговите земи религиозните [[едикт]]и на Диоклециан практически почти не се изпълняват - формално са съборени само няколко църкви, а самите вярващи не били подложени на репресии. По стечение на обстоятелствата, а и поради отдалечеността му от резиденцията на старшия август, Констанций успява да води неправолинейна и донякъде самостоятелна вътрешна политика, благодарение също и на своята дипломатичност. Той обаче не е в добри отношения с Галерий, с когото заедно наследяват властта като [[август|августи]] на 1 май [[305]] г., след публичната абдикация на старшите августи.
 
Благодарение на машинациите на Галерий и Максимиан, мнението на Констанций не било взето предвид при номинирането на новите цезари. Галерий принуждава колегата си да се откаже от владенията в [[Африка]] и [[Италия]], които му се полагали по право, освен това за нови цезари назначава само свои приближени - [[Север II]] и [[Максимин Дая]]. Според християнските хронисти, Галерий пренебрегвал и се стремял да изолира западния съимператор, а може би е планирал и свалянето му от власт. Той трябва също да изпрати сина си Константин като заложник при [[Галерий]].